Hospital love (m.y. & p.j.)(ВРЕМЕННО СПРЯНА)

9

– Джимин

"Какво ми се усмихва?"

– Здравей. Може да стоя до теб нали?

– Да разбира се.

– Благодаря. Как се казваш?

– Джимин. Ти?

– Юнги.

"Аз... радвам се че си говорим. Някой все пак ме заговори..."

– Е Джимин... какво е станало че си в болницата?

– Ти от къде разбра, че съм там?

– Блузата ти има същия надпис като моя.

– Забелязал си...

– Да... та защо си тук? Нали там? – от усните му се изплъзна лек смях.

– Глад... ти?

– Загуба на кръв.

"Загуба на кръв ли? Боже... стана ми толкова гадно за него..."

– Нямам търпение да се махна от тук, ами ти? – забелязах как ме гледа, но ме беше срам да му отвърна с поглед.

– А-ами аз също.

"Нека да се опознаем... да го питам ли нещо?"

– Трябва да тръгвам, но може би ще се видим пак, скоро.

– Добре... ще се радвам.

"Не си отивай... остани... "

– Е... чао.

– Чао Юнги.

"Тръгна си... дано да се видим пак... "