Hospital love (m.y. & p.j.)(ВРЕМЕННО СПРЯНА)

32

Нов ден, нова сутрин и нови изненади. Юнги се пробуди бавно. Измъкна се тромаво от стаята си и се запъти към кухнята на долния етаж. Направи си нещо за ядене, след това отново се качи до стаята си и започна да се оправя за училище.

Както обикновено, той се облече с черните тесни дънки и една бяла блуза. Излезе от помещението, слезе по стълбите и тъкмо когато отваряше входната врата, телефонът му позвъня. Ги се зачуди, когато видя че майката на Кук го търси, но бързо натисна зелената слушалка и проговори.

- Ало? Госпожо Чон?

- Ало Юнги! Знаеш ли къде е Чонгкук? - каза жената с разстроен глас.

- Не. Какво се е случило?

- Не знам миличък. От снощи го няма, не знам къде е, не ми е звънял и не си вдига телефона. Реших, че е при теб... - обясни тя и вече беше заплака за скъпата си рожба.

- Снощи бяхме заедно и после към дванайсет се разделихме.

- Знам, знам... но той не се появи. Моля те, Юнги потърси го. - помоли се жената още по-притеснена.

- Веднага. Довиждане.

- Благодаря ти. Чао Юнги.

Линията бе прекъсната. Веднага след като Мин затвори на госпожа Чон, той веднага набра номера на най-добрия си приятел, но нищо. Телефонът му бе изключен.

- Какво да правя? Къде си Кук? - питаше се той притеснено. - Боже, да го бях оставил до тях.

Ги излезе от къщата, а отпред го чакаше Парк с широко усмихнато.

- Хей хьонг, как си? - запита той.

- Джимин, моля те помогни ми да намеря Кук. От снощи не се е прибирал в тях. Майка му го е търсил, аз също го търсих сега, но телефонът му е изключен.

- Какво? Хайде бързо. Да се обадя ли и на Те?

- Да, моля те.

Двамата започнаха да търсят по-малкия навсякъде. След като и Техьонг се появи, търсенето стана по-обстойно.

Отидоха на всяко любимо място на Чон, но там го нямаше. Минаха през различни големи улици, паркове даже се върнаха на панаира, за да проверят дали не е останал там, но него го нямаше. Госпожа Чон също го търсеше навсякъде, плачеше толкова силно. Не го намериха...