Hospital love (m.y. & p.j.)(ВРЕМЕННО СПРЯНА)

30

Мина времето за почивка. Всички ученици се прибраха по стаите си. Юнги както винаги блееше на някъде през прозореца, Чонгкук пък внимателно записваше в тетрадката си нещата от дъската, а другите две момчета... ами техните мисли бяха някъде другаде, но не и в часа. Техьонг се въртеше във всяка посока, а Джимин кротичко наблюдаваше игривата сценка на двора, като внимателно надничаше през прозореца. 

Споменахме сценка? Точно така. На двора, точно пред всички стаи, нашият любим Сън най-безсрамно се натискаше с някакво момче, напомнящо и приличащо на Чон. Видимо имаше стегнато тяло, кафява коса и светла кожа, единственото нещо което Чим успя да види бе това. И не искаше да вижда друго.

Часът мина. След него още един, още един и още един... така до последния и докато всички не напуснаха училищната сграда.

Джимин се раздели с Техьонг, който веднага тръгна да тича на някъде. Юнги пък, чакаше по-малкия пред училището и не след дълго той се появи, а заедно с него и Парк.

– Хьонг, Чим хьонг ще върви с нас. Нали няма проблем? – запита весело десетокласникът и се приближи до Мин, който му разроши косата.

– Няма разбира се и защо си толкова весел? До вчера ми ронеше сълзи.

– Защото съм много умен и отново имам шестица по биология, а за сълзите... никога повече няма да пророня такива за човек, който не го е грижа за мен. – защити се той и тръгна напред.

– Хей Джимин! – Юнги се доближи до Чим и протегна едната си ръка в страни, като хвана рамото му. – Как си приятел?

– Супер, ти?

– И аз така. Днес имаш ли планове? – запита спокойно той и го погледна с надежда в очите.

– Ами май не, защо?

– Да излезем, искаш ли?

– Ами Куки?

– Оо, аз не мога днес да обикалям. Имам да уча. – обясни той и въздъхна накрая. – Не че е много, но все пак...

– Не се тревожи за него. Дали има за учене или не, аз пак го изкарвам от тях. – усмихна се широко Ги.

– Ами тогава... ще взема с мен и Техьонг и... може да излезем всички заедно?

– Какво мислиш Кук? Искаш ли и твоя Техьонги хьонг? – каза на шега големият и се засмя силно.

– Хьонг! Какви ги дрънкаш? – Кук се обади с писклив глас и почервеня от срам.

– Хаха ти май наистина го харесваш, а? – попита Джимин и също се засмя на реакцията на по-малкия.

– Н-не! Стига! Не искам повече да харесвам никой, повече от приятел! Я-ясно? – Чон се ядоса и тръгна с тромави крачки напред.

– Ядоса се... ох... – добави тихо Юнги и просто се отдели от Парк. – Е... къде искаш да излезем?

– Ъм... не знам. Все ми е едно. Ти избери, като най-голям.

– Колко смело от твоя страна... така... – Ги се замисли и накрая му светна. – Ще ходим на бар! Съгласен?

– Ъм, добре?

– Ти Кук?

– Става... – отвърна набързо по-малкият все още нацупен и се спря.

– Тогава... Джимин, когато си готов вечерта ми пиши, ще дойда да те взема. Предупреди и Техьонг. И ти също Куки.

– Добре. – казаха в един глас Чон и Парк.

След това момчетата се разделиха на една улица, поемайки по собствения си път към дома.

Какво ли щеше да се случи, когато всички се съберат на едно място и то точно в бар? Ще видим в следващата глава...