Hospital love (m.y. & p.j.)(ВРЕМЕННО СПРЯНА)

28

- Защо не става? - попита Ким и размяна ръце.

- Не знам Те. Защото може би си тъп? - отговори му Парк.

Междучасието бе дошло и двамата вървяха по големия коридор на училището към столовата. Техьонг се мъчеше да играе някаква игра, но умираше винаги в началото и това го ядосваше, а Джимин само гледаше в страни.

Накрая една ръка бе поставена върху рамото на Те, който се стресна и подскочи леко като по навик хвана Чим с него. Този който бе хванал брюнета за рамото, а именно Юнги, започна да се смее гласно и след него се чу друг мъжки глас. Чонгкук бе свидетел на тази сценка и много му бе смешно каква физиономия бе направил по-големия.

- Не знаех, че съм страшен. Куки, вярно ли е, че съм страшен?

- Явно хьонг.

Джимин погледна с леко отворена уста, а Техьонг се държеше от страната, където се намираше сърцето.

- Абе нормален ли си?! - Те се развика, а Чим закри ушите си.

- Много ясно, че съм.

- Те, ако пак викнеш, ще останеш без член. - каза блондина и погледна към приятеля си ядосано.

- А не! Трябва ми.

- Ти пък... кой ще иска да бъде наебан от теб? - запита Мин и се засмя.

- Много хора искат, само да ти кажа Юнги.

- За теб съм "хьонг". - обясни той. - И знам кой иска да е наебан от теб.

- А, кой? - запита Джимин, а Юнги само се ухили и бутна Чонгкук пред себе си, като той застана точно пред брюнета.

- Ей този.

- Хьонг! - Кук започна да вика леко и бузите му придобиха лек розов нюанс.

- Аз няма да откажа. - каза Те и доближи лицето си до по-малкия и се усмихна, като Кук още повече се изчерви.

- Кхъм... Те... внимавай. - каза Парк и хвана приятеля си. - Искате ли да отидем до столовата?

- Аз съм съгласен! - отговори най-малкият набързо и веднага избяга зад Мин.

- Ами където е той идвам и аз. - обади се Юнги и вдигна ръце. - Е.... - след това отиде до Джимин, като го хвана през рамо. - Как си Джиминчо?

- Ами... предполагам добре. Ти Юнги-чи? - блондина се зачуди за накрая, но все пак каза името му по друг начин.

- Юнгичи? Звучи сладко... супер съм.

- Еми явно сме сами сега... - обади се много тихо Ким и се доближи до Чон като голямата му ръка го дръпна малко назад. - Хайде да ги оставим малко сами. Искаш ли? Тъкмо с теб да се запознаем?

- Ами добре.

Четиримата вървяха към столовата и си говореха. Юнги казваше всякакви глупости, които пораждаха смях у Джимин, а Техьонг започна да разпитва Чонгкук за почти всичко, докато не стигнаха мястото от където ще си взимат ядене.

---

| А. Б. |
---
Смених си името:))))
Кефа се като циганче на баничка:))))
И вече да знаете, че съм с друг ник? Май да
Та... сега да обясня за следващата глава.
Ще има два различни разговора и исках да кажа само как ще ги означавам "~р~" и естествено имената на тези който говорят. Това е.
👋чао