Food With Taste Of Money

twenty-one

Те вдигна телефона, въздъхвайки.

- Добре ли си? - попита притеснено Чонгкук в слушалката.

- Изобщо.

- Какво се случи?

- Мама.... - проплака - В операционната е. Както си седеше.. - започна да хлипа. - И си говорехме.

- Те моля те. Успокой се.

Чонгкук всячески се опитваше, въпреки че знаеше, че няма да успее да го успокои.
Знаеше какво преживява Техьонг, до болка му бе познато.

- Влоши се от раз. - повиши тембъра си. - Как е възможно изобщо.? Аз съм виновен! Аз!!

- Те, не си виновен за нищо..

- Какво ще правя ако си замине? Аз си нямам никого.

- Техьонг не говори най-лошото!

- Знаеш ли какво? - заговори уверено. - Хващам най-ранния самолет и идвам при теб. По един или друг начин ще ти докажа, че не си сам.

Те започна да плаче и да хлипа, давайки възможност на Чонгкук да чуе ясно всеки вопъл.

- Майка ти е още с теб. Няма да те изостави Те, така че бъди спокоен. - опита се отново да го успокои, докато с другата си ръка проверяваше разписанието на самолетите в интернет.