Food With Taste Of Money

five

"Нова сутрин, ново начало" каза си Те, докато дърпаше завесите, позволявайки на светлината да го гали деликатно по лицето.
След като се приготви бързо, за да може да се включи навреме в монотонното си ежедневие. Нагласи в торба бутилка сок и различни плодове, като ги сложи в кошницата на колелото си и потегли.

Днес щеше да ходи на свиждане на майка си.

Болницата не бе много надалеч, особено, както минаваше попринцип по напряко през парка. Нямаше търпение да посети майка си. Не бе я виждал трети ден и тръпнеше от щастие. Само тя му беше останала. Нямаше си никой друг... Но това не го натъжаваше, защото тя бе невероятна майка.

Унесен в мисли, и както всяко друго същество на земята бе срещу него така и съдбата.
Техьонг, навлязъл вече в парка, блъсна колелото си в кош за боклук, прелитайки над него и падайки в близкия храст.

Те искимтя от болка и изпсува шумно.

- Защо, мамка му кажи ми, все на мен?

- Хей добре ли си? - дочу се глас, с тревожна нотка.

Те повдигна очи, още вадейки тръни от храста от себе си.

"Не, това не е истина, защо пак тооой?"

Когато вече осъзна, че става неловко да седи и да го зяпа безмълвно Те продума.

- А-аз, да. - Опита се да се изправи, но болката в крака му го преземи обратно на земята, като си натърти и задните части. - Или не чак толкова. - Засрамен отговори след това.

Момчето се притесни и побърза да повдигне Техьонг придържайки го на ръце. Постави го на близката пейка и огледа коляното му.

- Мисля, че трябва да отидеш в болница. - Каза тревожно, след като прецени ситуацията.

- Какво съвпадение, на там бях тръгнал. - каза тихо, с наведена глава, засрамен от ситуацията, в която бе.

- Хайде, да тръгваме. - изправи се от клекналото си състояние и погледна с усмивка Те.

- Чакай. Ние?