Food With Taste Of Money

Forty-four

- Джимин не разбираш. - Възрази Чонгкук. Бе късния следобед, но това не пречеше на двамата мъже да са в обичайния клуб. - Чувствам се отвратително, че му го причиних.

- Бро, стига си се стягал. - Завъртя очи. - Не е в твои стил.

- Чувствал ли си се някога така? - Попита докато надигаше поредната чаша.

- Като пълен идиот ли?

- Не разбираш!- Ядоса се. - Не мога повече. Не мога да продължавам да живея по този начин. За пръв път в живота си се чувствам по такъв начин.

Чонгкук бе съкрошен до основи. Думите на Те бяха забили ножове по цялото му сърце и всеки спомен за тях го караше да изпитва сериозни затруднения с дишането си.

Защо го бе наранил по този начин.?

Чонгкук отблъсна чашата си, разбирайки причината.

Бе прекалено вдетинен.

Мислеше, че може да получи всичко на готово, както винаги ставаше. Но това бе огромен проблем, защото нищо в реалния живот не бе така.

Те се бе борил със зъби и нокти за своята кариера, докато Чонгкук бе получил бизнеса на родителите си на готово.

Чонгкук не знаеше как се живее, колкото бе трудно и нямаше да разбере, докато не престане да се държи като пълно келеме, каквото всъщност бе.

- Мисля, че го обичам. - Прошепна по скоро на себе си.

~~

Телефона на Те извибрира, и той се просегна да го вземе, без да отместване поглед от екрана.

Тукмо ставаше напечено във филма и Техьонг трябваше да признае, че Юнги имаше доста добър вкус за филми.

Плъзна пръсти по дисплея, дъха ми спирайки за няколко секунди, когато осъзна от кой му беше съобщението.

- Чонгкук ми писа. - Съобщи на другите две момчета притеснено.

- Той е пълен глупак. - Отговори Юнги със затруднения, понеже гаджето му се бе излегнало върху него, очевидно заспало

- Какво иска? - прошепна, когато забеляза Хосок.

- Да му простя. Мисля, че наистина съжалява. - продума тихо.

- Какво ще правиш сега Те?

~
КоЙ е ГоТоВ За ГоЛеМиЯ ФиНаЛ?