Food With Taste Of Money

thirty-four

Те се излегна на леглото си, обхващайки главата си с две ръце.

"Какво направих туко що?"

Запита се се той..

"Не сгреших ли?"

Главата му щеше да гръмне от многото напрежение, което имаше.
Защо си бе помислил, че ще е добре ако се впусне в чувствата си по Чонгкук.

Сега се чувстваше само по-зле.

Започнаха да му прииждат въпроси от най-различно естество.

"Какво ще стане с кариерата ми?"

"Какво ще стане ако се скараме?"

"Какво ще стане ако ми изневери?"

Те не бе виждал Чонгкук да е във връзка, но го бе виждал много пъти как използва беззащитни момиченца като негови играчки в ръцете му.

Бе виждал много сълзи от това как Чонгкук разбива сърца.

Не искаше и той да е един от тях.

И не мислеше, че Чонгкук го осъзнаваше.

Боже в какво се бе забъркал?

"Не искам да съм сам"

Повтори си няколко пъти Техьонг на ум.

Осъзнавайки всъщност от какво го бе страх най-много.

От самотата.

                                ~~~

Чонгкук вървеше замислен, тъкмо излязъл от блока на другото момче. Усмивката не слизаше от лицето му, бе щастлив.
Бе се отказъл от Техьонг много отдавна, но явно съдбата си знаеше работата.

- Е, как мина. - Подсмихна се Джимин, отблъсквайки се от стената.

Чонгкук се стресна и погледна объркано.

- Какво по дяволите правиш тук.?- почти изкрещя.

- Ооо.. - започна да ръкомаха. - Не драматизирай.

Джимин започна да върви след него.

- Е, как мина? - Захили се. - Върза ли ти малкия.?

- С това лице? - Обърна се с лице към другото момче, започвайки да върви на зад. Обиколи с пръст лицето си и се усмихна ехидно. - Дори и ти ще ми вържеш.

- Нещо много си щастлив. - Намръщи се. - Да не си забравил за двойната среща, която имаме. Обеща ми, че ще разкараш онова леке от Юнги със своя чар, за да мога да се свалям с него.

Чонгкук се спря, припомнейки си обещанието, усмивката падайки от лицето му.

Джимин го потупа по рамото и го подмина.

- Не се прави на монахиня. - Захили се отново. - Да вървим, че закъсняваме.