Food With Taste Of Money

twenty-seven

Една година по-късно

Те се завъртя в леглото, светлината пречейки му.

"Ъгх.. Защо шибаното слънце не ме остави да спя"

Завъртя се още един път, опитвайки се да намери удобна позиция,след което се загъна през глава.

"Ама чакай малко"

Техьонг се разгъна, впервайки поглед в слънцето и примижа

"Ако слънцето е там... О не закъснявам за снимки"

Паникьосано стана и започна да се преоблича, осъзнавайки че бе загазил. Не можеше да си позволи да закъснява, а и го беше срам толкова много хора да чакат смотания му задник.

Шум от звънене на телефон огласи помещението, карайки момчето да се втурне в търсене на мобилното си устройство.

- Ало? - проговори без да обръща внимание на това кой беше на телефона.

- Днес няма ли да наминеш? - попита лигаво отсреща Чонгкук.

- Не мога, закъснявам. - говореше Те докато си миеше зъбите.

- Тогава след като свършиш работа Трябва поне веднъж на ден да виждам сексапилното ти лице, инъче не се наспивам

- Чао, Чонгкук.

Затвори му Техьонг без да обръща много много внимание на думите му.

Много неща се бяха променили през тази година. И точно това беше темата за размисъл на Те тази сутрин, докато пътуваше с колата си.
Преди една година нямаше дори кола.
Даваше си сметка за нещата, които беше изгубил и бе спечелил.

А едно от най-хубавите неща в живота му появили се бе именно Чонгкук. Колкото и досаден да беше. Те беше свикнал с него, с неговите закачки, с неговото лице в живота му.

Понякога го ядосваше, караха се, но пак се сдобряваха, защото Чонгкук беше влюбен в него.

И Техьонг го осъзнаваше. Но не бе сигурен в собствените си чувства и можеше да изброи поне 100 причини, защо не трябва да се мушка под завивките на Чонгкук.

Много от тях бяха свързани с венерически болести.

Все пак те не бяха заедно, а Чонгкук се възползваше от това да бъде необвързан.

И Те бе пряк свидетел на това.

Затова предпочиташ да са просто приятели.

~~~

Чонгкук забърса масата, натъжен за това, че тази сутрин Техьонг не бе минал.

Все пак беше решен, че ще му каже за чувствата си. Бе чакал доста и не смяташе да го прави повече.
Мислеше, че вече бе дал достатъчно знаци на момчето за това, че има симпатии към него.

Но нищо, щеше да го направи вечерта, когато младия актьор свърши работа и намиме в пекарната.