Food With Taste Of Money

eleven

- Разкажи ми нещо за себе си? - направи опит да заговори Те, доливайки му трета чаша.

- Амми.. - Чудеше се от къде да започне. - Аз съм актьор.

- Актьор? - повтори очудено.

- Не съм много известен.

- Това обяснява защо не съм те виждал преди. Няма как да забравя това лице. - погледна го в очите, опитвайки се да го сваля. Отново.

- А ти? Само с пекарната ли се занимаваш.? - отвърна, мъчейки се да не обръща внимание на закачките на Чонгкук.

- Всъщност имам още три.

- О. - отговори объркано.

                        ~~~~

Техьонг не държеше на пиене.
Не бе искал да се напива така в началото, но ето, че това беше факт сега. А Чонгкук само му се присмиваше на идиотщината.

- Чувствам се толкова добре. - провикна се. - Ако можех да танцувам щях... - погледна тъжно към крака си. - Щях да те науча как се прави. - засмя се, хълцайки.

- Оо, нямам търпение.

- Всъщност, мисля че не се чувствам добре. - Каза отново, хващайки си корема.

-Хайде. - Стана и помогна на Те да се изправи. - Нека те приберем във вас.

Те тръгна, а Чонгкук го наблюдаваше отблизо да не падне.
Когато стигнаха колата момчетата се настаниха и потеглиха към домът на Техьонг.

- Е, това е. - прошепна Те със свити очи от светлината. - домът ми.

- Не. - Поправи го. - Това е вратата ти.

- Съжалявам, но няма да ти позволя да се възползваш от мен..

- Мислиш, че бих го направил? - Чонгкук се приближи, обхващайки кръста на момчето като го приближи до себе си.

Това разстояние не се харесваше на Те и се опита да се измъкне,което накара момчето да го стисне още по-силно.

- Виждаш ли? Не можеш да ми избягаш.