Food With Taste Of Money

seven

След като се настаниха в колата, тишината ги заля и на Те му стана още по неудобно. Не можеше да повярва в каква ситуация се бе поставил.

- Знаеш ли, та аз дори не знам името ти. - каза Техьонг тихо, а след това продължи по високо. - Туко що се качих в колата на непознат. Искам да сляза.

- Прав си.. Мога да те изнасиля по всяко време.

Техьонг разшири очи и го погледна уплашено, а отсреща получи само присмех.

- Казвам се Чонгкук. А ти.?

- Не съм сигурен дали искам да ти кажа. - Те поклати глава бурно, все още толкова уплашен.

- Спокойно не ям хора. - Усмихна се. - Поне не в делниците.

             
                           ~~~~

- Боли ли те? - Каза Чонгкук, докато наблюдаваше вече гипсирания крак на момчето.

- А не бе. - Погледна го тъпо.

- Беше грешен въпрос, извинявай. Ама не знаех до сега, че е толкова сериозно.

- Може ли да те помоля нещо. - Чувстваше се гадно, че кара някого да прави нещо за него, но се нуждаеше от помощ да ходи.

- Казвай сладур.

- Ще дойдеш ли с мен при мама.

- Оо.. Вече ще се ме запознаеш и с майка си. Много бързо стават нещата. - Усмихна се мазно.

- Не трябваше да те моля.

- Не говори така, за да не те изнасиля докато си с гипса. Ще е много лесно.