Food With Taste Of Money

Forty-three

- Хосок почакай! - Провикна се Юнги, опитвайки се да настигне момчето по улицата.

Хоуп се спря, всякаш замръзвайки.

Юнги го погледна учудено, стараейки да не се бутне в него предвид рязката промяна в скоростта.

- Защо го направи? - попита с равен тон, досущ като на робот.

- Извинявай, трябваше да го оставя да си играе с чувствата ти ли? - отговори иронично.

- Остави това, стана ми ясно, след като видях, че дори и името ми не знае. - Усмихна се на криво. - Питах защо се преструваш, че ти пука за мен.

- Хоуп какво говориш пука ми за теб! - повиши тон, не давайки пет пари за хората, които ги подминаваха и съдеха с погледи.

- Така ли? - Засмя се. - Не бях забелязал.

Юнги го погледна объркано.

- Понеже на никой не му пука реално за мен. - довърши Хосок думите си, които Юнги усети прекалено навътре.

- Да не изпадаш отново в депресия.? - прошепна с тревога.

- Просто казвам истината. - продума безизразно.

Юнги се приближи, обхващайки кръста на по малкото момче.

"Сега или никога Юнги"

- Хосок ти тъп ли си? - проговори, опитвайки се да го каже по най-нежния начин.

- Уау - направи обидена физиономия, въпреки че не се засегна.

- Влюбен съм в теб. - Произнесе срещу устните му бавно.

- Какво? - попита объркано, дишането му учестявайки се. - Но преди години ти сам ме отблъсна.

- Бяхме в гимназията. И бях идиот. Беше ме страх да се обвържа. - Каза, стискайки по силно кръста му. - Дай ми шанс да си поправя грешката и да запълня обратно сърцето ти, за което аз съм виновен, че оставих празно.

Хоуп се вгледа в очите на другото момче, усещайки собствените си насълзени и побърза да кимне.

Юнги се наведе, сливайки устните им за бавна и нежна целувка, чакана така дълго.
Задвижи своите устни по пухкавите, кадифени такива на Хосок, усмихвайки се през целувката.

От кога бе чакал този момент?

Не Юнги му се струваше като цяла вечност. В момента искаше единствено да задълбочи целувката повече и повече, осъзнавайки колко бързо може да се пристрасти към по-малкия.

Или вече бе така.

Не знаеше, но не го вълнуваше. Цялото му тяло бе в еуфория. Все едно Хоуп бе ангел, долетял на земята, бе божествено вкусен.

Юнги се отдели от него, погалвайки нежно бузата му и се усмихна.

- Какво ще кажеш да прекараме цял ден заедно? Аз, ти, купа чипс, няколко филма? - прошепна с надежда.

- Звучи чудесно.! - Усмихна се, прегръщайки по-големия.

Отделиха се, тръгвайки по улицата, почти сблъсвайки се с трето лице.

Хоуп погледна притеснено в мокрите очи на Техьонг.

Никой не знаеше какво да каже.

Но Юнги беше най-смелия.

- Аз съжалявам. - Погледна го Притеснено. - Наистина просто, трябваше да предприема нещо. Не можех да оставя нещата така.

- Не, аз съжалявам. - подхвана темата Хоуп. - Аз.. аз никога не бих направил каквото и да е с Чонгкук ако знаех, че си има някого.

Хосок застана пред Те, покланяйки се.

Те беше съсипан, нямаше и представа какво се случваше.

Защо съдбата го бе наказала така?

Спусна се на земята, започвайки да ридае още по силно.

Юнги и Хоуп клекнаха до него, бързайки да го изправят. Започнаха да го успокояват, извинявайки се безброй пъти.

В крайна сметка седнаха на една пейка, чакайки Те да се успокои.

- Не мога да повярвам! - повиши тон Те, стряскайки двете момчета. - Що за човек е той за да си играе така с хората.? - Продължени да говори с горчивина в гласа, сълзите ми падайки на цимента безспирно.

- Хосок, съжалявам за каквото ти е причинил - Техьонг се обърна към Хоуп и сграбчи ръцете му. - Той е чудовище, не му давай да те манипулира.

- Хей. - произнесе бавно и нежно Хосок, повдигайки ръка, за да изтрие сълзите му. - Не се тревожи, познавах го от няколко дена ще го приживея бързо. - Усмихна се. - Много съжалявам, че преспах с него, наистина аз аз извинявай.

Те се отпусна в прегръдката на Хоуп, стискайки силно ризата му.
Хосок просто вдигна ръка галейки го в опит да го успокои.

- Техьонг, искаш ли да прекараш деня с нас. Знам, че ще е малко странно, но не трябва да оставаш сам в такъв момент. - проговори за пръв път от известно време Юнги.

- Той е прав Те.

Техьонг надигна глава, хвърляйки бърз поглед на дветве момчета, отново в пускайки се в прегръдката на Хоуп, доомокряйки блузата му.

~~
Взе да ми писва от тази история и най късно утре ще бъде завършена.

Което ми напомня. Следващата част е предпоследна.