Thirty-seven

685 101 15
                                    

- Какъв е повода.? - попита Те, докато Чонгкук му наливаше вино в чашата.

Бяха в разкошен ресторант, в средата на града. Чонгкук го бе довел тук, искайки да изненада другото момче.

- Нашата връзка? - прошепна с вълнуващ глас и се усмихна широко.

Всичко бе перфектно за Те. Храната, виното, прекрасната атмосфера в ресторанта, както и прекрасните блестящи очи на Чонгкук, които не го изпускаха от погледа си.

Двамата се насладиха на храната си, говорейки си постоянно за това как бе минал деня на другия.
Чонгкук изпи последната глътка от чашата си и проговори.

- Искаш ли да се прибираме? - заговори нежно и протегна ръка, хващайки тази на Техьонг.

Те се усмихна широко и кимна.

Чонгкук повика сервитьора с ръка и плати сметката, карайки Техьонг да се почувства наудобно и да се изчерви.

Не бе свикнал на такова отношение.

Двамата се изправиха и се понесоха към колата.

Те отключи вратата, замисляйки се за момент. Обърна се, поглеждайки в обувките на Чонгкук и проговори.

- Искаш ли да влезеш.? - попита, тихо, но достатъчно за другия да го чуе.

Това бе като гръм в ясно небе за Чонгкук, но въпреки това кимна, искайки да разбере какво си мисли другия.

Те отвори вратата, правейки му път. Двете момчета влязоха вътре и се настаниха в хола на дивана.

Убийствената тишина зазрязваше помещението, но въпреки това никой не придумваше.

А Техьонг имаше толкова много въпроси.

Какво щеше да стане с тях? Бе основния.

Чонгкук забеляза тревожността в Те и побърза да попита.

- Какво има? - Приближи се и постави ръца в скута му.

Техьонг надигна глава и го погледна в очите.

- Какво ще стане сега?

- За какво говориш? - попита объркано.

- Амми, ние бяхме приятели, сега сме заедно.. Не е ли пълна бъркотия.? - Засмя се неловко.

Чонгкук се наведе, поставяйки длани върху бузите на Те. Целуна го нежно, искайки вход, който получи моментално.
Смъкна ръце по тялото му, обхващайки таза на Те, дърпайки го надолу, за да може Те да се излегне назад върху дивана, а Чонгкук да е между краката му.

Погледна го в очите и проговори тихо и възбуждащо

- Това е само в прекрасната ти главица. Нека я избистря.

Започна да докосва с устните си вратът му, а Техьонг просто си изпъна врата, искайки още и още.

Чонгкук имаше огромно желание да го бележи. Да засмуче нежната му кожа, зачервявайки я. Но знаеше, че другото момче ще му се разсърди, заради снимките му утре.

Обхвана блузата му, събличайки я.
Огледа го от прекрасния му стегнат корем, до червеното лице. Облиза се и наведе, готов да целуне всяка една част от бялата кожа пред него.

Звън на телефон ги прекъсна.

Чонгкук се надигна, забелязвайки телефона си на холната масичка.
Намига на Те и взе мобилното си устройство, виждайки, че обаждането е от непознат номер.

- Ало.? - проговори вече дигнал.

- Здравеейй.. - Проговори весело момчето от другата страна.

Чонгкук се изправи, оставяйки разкрачения и червен Техьонг сам, когато осъзна кой бе на телефона.
Излезе от стаята и продължи разговора си.

- Хоуп?

- Да, аз съм. Мислех си.. Боли ли те?

- Да ме боли? Кое? - Засмя се.

- О... Ъмм.. Снощи.. - започна да нервничи. - Не внимавах и те удрах с нокти по гърба. - каза засрамен. - Теб те заболя тогава, надявам се да ти е минало.

- Аа.. Това ли.. - Направи се, че разбира за какво говори по-малкия. Истината беше, че даже не помнеше. - Да, да няма нищо.

- О, добре.. Амми искаш ли да се видим отново?

- Утре вечер? - довърши мисълта на Хоуп.

- С удоволствие. Чао.

- До скоро.

Чонгкук затвори бързи телефона, поглеждайки се в огледалото.
Надигна ризата си и се обърна с гръб, виждайки белезите от снощи.

Ако продължат, от където бяха спрели с Те щеше да ги види.


Няма секс тази вечер за него.



Но поне утре щеше да си припомни премеждията им с Хоуп.

Food With Taste Of MoneyWhere stories live. Discover now