Побойничката

Глава 1

-Съжалявам Розалина, но при още едно такова провинение ще трябва да те изключа от отбора по футбол.

Каза директора като седна на стола зад претъпканото си от папки бюро. Явно очакваше моята реакция. Аз се изненадах и се изправих рязко от стола,  на който до сега бях седнала.

-КАКВО? Но защо? Та аз съм най-добрият Ви играч! А и скоро е мача, за който се подготвях почти цяла година!

-Знам, но това не може да продължава повече! Преди един месец счупи китката на Тоби, а днес посини окото на Виктор!

Каза раздразнено като посочи с поглед към момчето с посинено око на съседният стол до мен.

-На Тоби му счупих китката, защото ми скъса учебника по Математика, а пък Виктор...- спрях за секунда за да го погледна заплашително-... да не беше тормозил Пламена!

-Достатъчно! Това не са неща, с които да пребиваш толкова жестоко момчетата! Този Понеделник ще се мести нов ученик точно в твоя клас,  така че не забравяй, че при още едно сбиване те махам от отбора. Сега се прибирайте. Часовете вече свършиха.- каза като се чу любимия ми звънец за деня- последния.

Без да казвам нищо станах от стола си и излезнах от директорския кабинет. Запътих се към спирката за да хвана автобуса си, понеже живеех извън града, но явно съм закъсняла, защото го видях как подминава спирката.

-НЕЕ, чакаай!- изкрещях като тръгнах да тичам колкото бързо мога след него. Бях точно зад него и тъкмо когато щях да го настигна за да го спра, ми прилоша. О не. Не точно сега. Спрях се. Подпрях се на колената си, за да отдъхна. Свалих раницата си от гърба и я отворих. Бръкнах в нея за да извадя от дъното й  така познатите за мен пакетчета захар. Извадих от раницата си 3. Отворих ги на веднъж и схрусках захарта. Това ми помагаше, защото имах проблеми с кръвната захар, и ако не правех нищо по въпроса припадах. Седнах на тротоара за да може да се въстановя. Ех, явно днес щях да се прибирам пеша.

След 30 минути

Най-накрая се прибрах. Щом влязох вкъщи ме поздрави най-добрият ми приятел. Кучето ми-Дюк. Трябваше да го нахраня за обяд, затова си метнах раницата на дивана и отидох до купичката му за да му сипя гранули. Той почна да яде, а аз клекнах до него като почнах да го галя и да му говоря.

-Знаеш ли какво стана днес? Имам една добра и една лоша новина. Посиних окото на тъпака Виктор. Да, този който не спря да тормози най-добрата ми приятелка Пламена, а лошата новина е, че ако пребия още някой ще ме изключат от отбора по футбол.

Въздъхнах тежко като се изправих и тръгнах към стаята си за да напиша колкото се може по-бързо домашните си за Понеделник и след това да поспя, защото бях много изморена от днешният ден.

След 5 часа

Събудих се от аромата на баница идваща от кухнята. Явно мама се е прибрала докато съм спала. Изправих се от леглото си и се запътих към кухнята. Когато отидох мама тъкмо изваждаше от фурната баница. Тъкмо щях да си открадна скришно едно парче когато мама ми удари ръката с бъркалката.

-Аа не. Това не е за теб. За теб поръчах пица вече.-каза усмихвайки се насреща ми.

-Как така не е за мен? Сама ли ще я ядеш тази баница?!- казах като се ококорих.

-Нее! Нали знаеш къщата близнак до нас дето се продава?

-Да и?

-Купиха я чужденци. Нанесоха се докато спеше. Така че ти ще им занесеш тази баница като за добре дошли утре сутрин!