Гл. т. Намджун
Събудих се, но реших да не отварям очи. Усетих нечия ръка на бедрото ми. Не разбирах какво става и просто отворих очите си и какво виждам? Джин седи на болничното легло, гали бедрото ми и се усмихва топло. Обърках се, защото реших, че това от снощи е било сън и просто наруших тишината:
-Ъм Джин? Това сън ли е?
-Всичко е реално сладкиш.
Даже и сладкиш ми каза. Окей сега вече знам, че не е сън и че с Джин се обичаме и сме заедно. А как ще кажем на момчетата? По-добре за сега да не знаят. Докато размишлявах Джин прекъсна мислите ми.:
-Хайде да не казваме още на момчетата за вчера и да....
-Четеш ми мислите Джини. Обичам те!
-И аз Джуни.
След това просто се наведох и поставих пеперудена целувка на устните на моя любим. След това взех телефона си и видях, че Юнги ми е писал.
[Chat]
SleepMin: Намджуне кога ще се прибирате? Ами Джин добре ли е? Притеснени сме бе!!
It'sLiderKNJ:
Всичко е наред,скоро си идваме!
Побързах да прибера устройството в джоба на дънките си и да кажа на Джин, че ще си ходим.
-Джини ставай да се оправяме, време е да те върна у дома.
-Добре Джун ставам.
Гл. т. Неутрален
След като се прибраха двете момчета бяха посрещнати от другите пет с прегръдки и множество въпроси как са, какво е станало и така нататък. Намджун обясни, че Сокджин трябва да си почива и се качи в стаята си. А другите решиха да си пуснат някоя драма. Бяха се наредили така: Джин, Куки, Хоби, Джимин, Юнги и Ви.
Както си гледаха драмата дойде момент в който всички заплакаха освен Юнги и Тае. Те си гледаха с интерес, но не бяха ревливи бебчета като другите. Когато филма най-после свърши всички си казаха: "Лека нощ!" и се качиха по стаите си.
Гл. т. Юнги
Добре Юнги днес е деня! Време е да кажеш на Парк Джимин какво чувстваш. Само трябва да го изчакаш да дойде.
Не се мина време и както си лежах се чу тихо почукване на вратата ми. Казах едно: "влез" и не се очудвах кой е, а просто се подготвях за това какво ще кажа. Джимин влезе, поздрави ме и легна с гръб към мен, но реших да проговоря вече:
-Джимини. Трябва да ти кажа нещо.
-Да Шуги -той се обърна към мен и сега бяхме лице в лице.
-Ами.... как да го кажа.... мислиш ли ме за дебел?
-Какво? Юнги не говори глупости. Имаш страхотно тяло и фигура, красив си и си най-слаб в групата. Моля те не искам да чувам такива работи друг път!
-Добре мерси за откровението малчо- след това го погалих по главата и се обърнах на другата страна.
Идиот! Сега ти беше възможността! Юнги толкова си тъп аххх, сега кога пак ще събереш смелост да се изправиш лице в лице с него?
Продължих да си се ядосвам и в същото време заспах.
-------------
Опинка 🤣
Как е книгата за сега?
*мазна реклама* ellie_babygirl ❤
YOU ARE READING
Do you love me?! «YOONMIN» {СПРЯНА}
Random"-Обичам те, Парк Джимин! Мамка му от кога искам да ти го кажа. Обичам те! Джимин просто стана и излезе от стаята. " Където любовта и договорите са на власт. Където любовта е споделена и невъзможна. Където мъката и болката обвземат сърцата на двама...
