"-Обичам те, Парк Джимин! Мамка му от кога искам да ти го кажа. Обичам те!
Джимин просто стана и излезе от стаята. "
Където любовта и договорите са на власт. Където любовта е споделена и невъзможна. Където мъката и болката обвземат сърцата на двама...
★Ако искате да си припомните какво става, защото навярно 3 месеца ме нямаше, отидете на 33 глава★
Джимин още спеше. За Бога бе само 11 на обяд. Какво толкова? Само щеше да закъснее за смяната си в кафенето, но не му пречеше да го уволнят. Или му пречеше? Наистина обичаше това място. Имаше приятен аромат, хора, музика и беше хладно, защото през лятото в адската жега трябваше и климатик, нали? Имаше си и Мина. Запознаха се преди 2 месеца. Тя е само на 19, когато постъпи там в кафето , а той вече е на 24.
Бяха станали много добри приятели въпреки чувствата на младото момиче. Тя го харесваше, но това не пречеше на приятелството им. Мина е изключително мило момиче и Джимин я харесване, но не по този начин, по който на нея ѝ се искаше.
Ето, че и нашето момче започна да се разсънва. Погледна си телефона и що да види: 11:30
-Лелеееееее!!!! Трябва да се оправям за работа!
Така той стана и започна една много смешна картинка: Джимин, обул единия крачол на дънките си, подскачащ на другия крак и отиващ към кухнята, за да изяде един кроасан, защото нямаше време за друго. Когато беше готов, вече бе 12:01 и той тръгна скоростно. Вярно, че смяната му започва след час, но той обичаше да ходи по-рано, за да се подготви, да послуша музика от радиото и да поговори с Мина.
--------------
Цял работен ден. Джимин беше капнал от умора. Днес имаше доста повече хора от обикновено. Прибра се в квартирата си и се обади на Куки. Поговориха малко и имаше 1 час, докато му дойдат Викук на гости. Те щяха да донесат храната, а от него-е подслона.
Влезе в банята и си пусна любимата си песен - "I need you". Беше стара тяхна песен, но и след толкова години тя не му омръзна. Беше написана от прекрасен и любим за него човек. Под душа се замисли за този човек. Свлече се бавно на пода и зарида тихо. Неусетно беше минал половин час и имаше още малко време. Джимин спря душа и се уви с кърпа около кръстта. Слезе долу и пусна телевизора.
Облече се и почака още малко. Като по часовник, Те и Куки звъннаха на вратата. Той им отвори и ги покани. Щяха да ди пуснат филм, после да поиграят на някоя игра, да си поприказват и да лягат.
Когато изпълниха всичките си планове, Джимин приготви на двойката спалнята. Те винаги гледаха да не се държат любвеобилно пред него, защото знаеха болката му. Беше им гузно да се прегръщат, целуват и обичат пред него. Докосванията оставяха само за спалнята, където него го нямаше.
Джимин ги остави и отиде в своята стая. Легна на леглото и взе телефона си. Влезе в инстаграм, както обикновено. Нищо ново. Чакайте малко! Някой му беше пратил заявка за последване.
Lover. M_Ss помоли да ви последва - потвраждаване/премахване
-Хмм, кой ли пък е този?
Lover. M_Ss: "🌑Сълзите от щастие са за тези, които не разбират болката🌑"
Oups ! Cette image n'est pas conforme à nos directives de contenu. Afin de continuer la publication, veuillez la retirer ou mettre en ligne une autre image.
678 ♡ likes
-Много странно. Кой ли пък е този? Ами ще го приема!
Lover. M_Ss помоли да ви последва - потвраждаване/премахване
&&&&&&& Омг! Хораа! Завърнах се. Надявам се все още да има хора, които се интересуват от книгата, защото иначе ще я спра на цяло. Съжалявам, но трябваше да ми минат матурите и затова спрях всякаква дейност. Наистина се надявам все още да има интерес към книгата! ❤
Искам и да честитя рождения ден на една приятелка! Тази глава е специално за нея! ☺❤ Мн лов и на лс ще ти пиша , Стефи! 💜💗
