Кафето на двете момчета мина добре. Говореха си, забавляваха се. Онази детска радост се бе завърнала. За момент се почувстваха отново без грижи и проблеми, а някак щастливи.
Споделиха си толкова много. Не се бяха виждали отдавна. Наистина доста отдавна.
Майката на Чим му звънна и каза, че трябва да се прибира за вечеря.
-Е, Марк! Ще се радвам да се видим отново някой път. Беше ми изключително забавно.
-И на мен, Джимин! И аз ще се радвам. Сега приятна вечеря и довиждане!
Така нашият Чим тръгна към дома. Странно. Майка му го бе повикала за вечеря като малко дете. Та той не беше тук от доста време, но можеше да яде, когато поиска.
Неусетно стигна до дома и извади ключовете си. Отключи, а майка му го посрещна:
-Джимииинн! Как си, детето ми? Виж...повиках те тук, защото искам да те запозная с някого. Ще те помоля да се държиш прилично и да не споделяш абсолютно всичко за себе си.
-Амии това е странно, но... добре! - Джимин се усмихна и събу обувките си.
Влезе в хола и очите му светнаха. Видя масата. Отрупана с всякакви вкусотии. Любимите му храни бяха там.
Джимин бе толкова гладен, че дори не забеляза мъжа, който седеше на масата.
-Джимини, - заговори майка му. - това е моят приятел. След като баща ти ни напусна имах само теб. След като и ти ме остави, реших да потърся човек до себе си.
-Оуу, ами приятно ми е! Аз съм Парк Джимин. Синът на тази прекрасна жена тук.
-Знам кой си, момчето ми. Аз съм Инг Зао. Много ми е приятно. Харесвах и групата ти! Можеш да ми викаш и татко, ако искаш!
Майката на Джимин го покани да седне на масата. Той прилично си седна и започнаха да се хранят в тишина.
Мъжът изкара една бутилка червено вино и наля на всеки в чаша. Вечерята продължи тихо, но после Зао заговори.
-Та значи ти харесва музиката? Сега с какво се занимаваш?
-Работя като сервитьор в едно кафене, близо до нас.
-Паднал си на ниско ниво. Напусни и си намери по-добра работа. Не заслужаваш такова отношение.
-Ами да. Ще видя какво мога да направя по въпроса- каза Чим издразнено.
Този човек не осъзнаваше ли че Джимин дори няма нужда от работа, защото има достатъчно пари, но ходи, за да върши нещо и да не се застоява. А и хората там са мили с него. Защо да напуска?
Джимин не искаше да гледат на него като нещо повече от обикновен човек.
-Еее-каза мъжът - разкажи нещо и за живота си.
Джимин започна да разказва доста неща. Забрави, че не трябва да казва абсолютно всичко за себе си и спомена, че е гей. Тогава Инг много се ядоса.
-МОЛЯ? ДОВЕДЕНИЯТ МИ СИН Е ГЕЙ? ТОВА Е УЖАСНО НИЩОЖНО. ВЕЧЕ МЕ Е ГНУС ОТ ТЕБ. МАХАЙ СЕ ОТ ТАЗИ КЪЩА ВЕДНАГА.
-Но моля Ви! Аз живея тук по-дълго от вас. Това е абсурдно. Можете да го преживеете.
-Напусни веднага!
-Но...
-БЕЗ НИКАКВО "НО".РАЗКАРАЙ СЕ, МОМЧЕ.
Майка му се опита да направи нещо, но не успя. Джимин събра нещата си по най-бързия начин и излезе от дома си, като прегърна майка си.
Чак тогава пусна сълзите си и извади телефона си.
Набра номер и зачака да му бъде вдигнато.
-Ало?
-Марк! Кажи адреса на квартирата ти.
ESTÁS LEYENDO
Do you love me?! «YOONMIN» {СПРЯНА}
De Todo"-Обичам те, Парк Джимин! Мамка му от кога искам да ти го кажа. Обичам те! Джимин просто стана и излезе от стаята. " Където любовта и договорите са на власт. Където любовта е споделена и невъзможна. Където мъката и болката обвземат сърцата на двама...
