48

66 10 0
                                    

Джимин се събуди, но вече Техюнг го нямаше. Беше му оставил яйца на очи на масата и чаша чай. Отстрани имаше бележка: "Да хапнеш. Техюнг <3" Джимин се усмихна и започна да се храни, като премисляше какво да прави днес.

Точно така! Щеше да звънне на Хоби, за да оправят нещата. Беше минало доста време и мислеше, че е оставил Хосок в тъжно състояние.

Набра го без да мисли и зачака той да вдигне. Един, два, три сигнала и на четвъртия Хоби отговори.

-Ало?

-Хоби! Как си? - Джимин каза ентусиазирано.

-Чим, не ме ли мразиш? - каза Хосок с нотка тъга в гласа си. - Все пак направих нещо много глупаво.

-Естествено, че не. Даже искам да се видим след час или два, за да оправим нещата. -

От другата страна при Хоби се чудя глас: - Скъпи, какво правиш? Побързай, че закуската изстива.

-Чим, става ли следобеда.

-Оуу, ами няма проблем. В мола?

-Да, супер.

Линията прекъсна и Джимин се зачуди какво ли ставаше. Надяваше се Хоби да му обясни по-късно.

~skip time~

-Хосок, колко трябва да чакам? Докарай си задника до кафето! - Джимин говореше леко нервно и чакаше на една от младите, където работеше по принцип.

-На две преки съм, спокойно.

-Аз съм спокоен, Хоби!

-Да, а аз съм Скалата.

Джимин щеше да му кресне, но Хоби се засмя и затвори преди това да се случи. Когато дойде, си по говориха за станалото в онзи ден.

И двамата се извиниха за прибързаниете действия и реакции. И двамата не знаеха какво точно се случи. Хоби изпитваше чувствам, но явно не достатъчно силни.

-Еее? - Чим го погледна мазно.

-Какво?

-Разкажи ми за гаджето си. Коя е тя, Хоби.

-Всъщност е той. - Джимин започна да се киска - Защо ми се смееш?

-Всички казваха, че сме гейове, а арми ни зашитаваха и всички се оказахме гейове. - Джимин просто не се сдържаше и започна да се смее по-звучно.

-Да, прав си. Добре ами няма да повярваш

-Кой ее?

-От Ексо е. (Казват ми, че се казва Екзо, но не ми пука)

-Така ли? Да не е Чаньол? Да не би да си ги разделил с Беки?

-Не, успокой се, Джимини. Давам ти още един шанс. Един самотник е.

-Кай? Хмм не не. Той е хетеро или поне би трябвало. Значи Кьонгсу?

-Оф, Джимине, Сухо е.

-КАКВО? - Джимин извика и замалко да изплюе напитката си. - Моля? Сухо?

-Не виждам нищо лошо.

-Не, не, аз не виждам лошо просто сега трябва да давам пари на Джин.

-Чакай, какво?

-Ами преди време Джин каза, че Вие със Сухо си подхождате и аз казах, че не е така и че сте коренно различни и хванахме бас.

-КАКВО? - Този път Хоби извика. - Значи залагате за любовния ми живот, а? Но си прав - съвсем различни сме и това ни събира. Ама признай си, че пее уникално.

-Всеки пее уникално, Хоби. - Джимин се подсмихна.

Така момчетата си прекараха следобеда.

Do you love me?!                                   «YOONMIN»  {СПРЯНА}Où les histoires vivent. Découvrez maintenant