Джимин се събуди, но вече Техюнг го нямаше. Беше му оставил яйца на очи на масата и чаша чай. Отстрани имаше бележка: "Да хапнеш. Техюнг <3" Джимин се усмихна и започна да се храни, като премисляше какво да прави днес.
Точно така! Щеше да звънне на Хоби, за да оправят нещата. Беше минало доста време и мислеше, че е оставил Хосок в тъжно състояние.
Набра го без да мисли и зачака той да вдигне. Един, два, три сигнала и на четвъртия Хоби отговори.
-Ало?
-Хоби! Как си? - Джимин каза ентусиазирано.
-Чим, не ме ли мразиш? - каза Хосок с нотка тъга в гласа си. - Все пак направих нещо много глупаво.
-Естествено, че не. Даже искам да се видим след час или два, за да оправим нещата. -
От другата страна при Хоби се чудя глас: - Скъпи, какво правиш? Побързай, че закуската изстива.
-Чим, става ли следобеда.
-Оуу, ами няма проблем. В мола?
-Да, супер.
Линията прекъсна и Джимин се зачуди какво ли ставаше. Надяваше се Хоби да му обясни по-късно.
~skip time~
-Хосок, колко трябва да чакам? Докарай си задника до кафето! - Джимин говореше леко нервно и чакаше на една от младите, където работеше по принцип.
-На две преки съм, спокойно.
-Аз съм спокоен, Хоби!
-Да, а аз съм Скалата.
Джимин щеше да му кресне, но Хоби се засмя и затвори преди това да се случи. Когато дойде, си по говориха за станалото в онзи ден.
И двамата се извиниха за прибързаниете действия и реакции. И двамата не знаеха какво точно се случи. Хоби изпитваше чувствам, но явно не достатъчно силни.
-Еее? - Чим го погледна мазно.
-Какво?
-Разкажи ми за гаджето си. Коя е тя, Хоби.
-Всъщност е той. - Джимин започна да се киска - Защо ми се смееш?
-Всички казваха, че сме гейове, а арми ни зашитаваха и всички се оказахме гейове. - Джимин просто не се сдържаше и започна да се смее по-звучно.
-Да, прав си. Добре ами няма да повярваш
-Кой ее?
-От Ексо е. (Казват ми, че се казва Екзо, но не ми пука)
-Така ли? Да не е Чаньол? Да не би да си ги разделил с Беки?
-Не, успокой се, Джимини. Давам ти още един шанс. Един самотник е.
-Кай? Хмм не не. Той е хетеро или поне би трябвало. Значи Кьонгсу?
-Оф, Джимине, Сухо е.
-КАКВО? - Джимин извика и замалко да изплюе напитката си. - Моля? Сухо?
-Не виждам нищо лошо.
-Не, не, аз не виждам лошо просто сега трябва да давам пари на Джин.
-Чакай, какво?
-Ами преди време Джин каза, че Вие със Сухо си подхождате и аз казах, че не е така и че сте коренно различни и хванахме бас.
-КАКВО? - Този път Хоби извика. - Значи залагате за любовния ми живот, а? Но си прав - съвсем различни сме и това ни събира. Ама признай си, че пее уникално.
-Всеки пее уникално, Хоби. - Джимин се подсмихна.
Така момчетата си прекараха следобеда.
VOUS LISEZ
Do you love me?! «YOONMIN» {СПРЯНА}
Aléatoire"-Обичам те, Парк Джимин! Мамка му от кога искам да ти го кажа. Обичам те! Джимин просто стана и излезе от стаята. " Където любовта и договорите са на власт. Където любовта е споделена и невъзможна. Където мъката и болката обвземат сърцата на двама...