Джимин се събуди с усмивка на лице.
Днес тръгваше на работа и мислеше, че денят ще е хубав. Оказа се прав.
На работа нямаше почти никакви клиенти и сутринта му мина спокойно. Беше вече обед и Мина щеше да дойде всеки момент. Тя обичаше да идва 1 час преди смяната си и да си говори с Чим.
Ето, че той не забеляза кога тя беше влязла и вече седеше до него.
-За какво си мислиш? - попита Мина, като накара Джимин леко да подскочи от уплах.
-Нищо особено. Мислех как веднъж искам да идем на обяд, вместо да си говорим тук цял час.
Мина погледна часовника си.
-Съгласна съм. Имаме цели 57 минути.
-Лелеее, колко време. Аз мога да ям в 15 ресторанта за толкова минути. - изкиска се Чим, а Мина се подсмихна.
Тя беше леко тъжна от факта, че Чим не я харесва, но сега я кани на ресторант. Тя знаеше, че е обратен и нямаше как да промени това. За него бе просто добра приятелка. Всъщност той май нямаше други приятелки, а само приятели.
Двамата вървяха в неловка тишина. Мина реши да я разчупи, но с неправилен въпрос.
-Джимини..
-Хм?
-Сега имаш ли си приятел или какво?
Нещо в Джимин трепна. Сети се за познайте... Юнги точно така. Очите му се насълзиха и каза тихо на Мина:
-Връщай се на работа. Отменяме ресторанта за друг път.
След което се затича с всички сили към дома му и остави обърканата Мина сама да се чуди какво стана по дяволите.
Вече затворил вратата на къщата си, Джимин се свлече на пода и зарида. Беше толкова слаб психически. Толкова копнееше да види своя любим, че чак го болеше.
Замъкна се до леглото си и легна на него. Пусна си някаква драма и неусетно заспа.
20:48
Чим се събуди и тихичко изруга. Стана и отиде до близкия магазин, за да си купи рамен и вредни храни. Планираше да си остане дни вкъщи. И без това беше уикенд от другия ден.
Когато се прибра си направи един рамен и седна на мекия му диван пред големия телевизор. Отвори един чипс, сипа си вино и пусна телевизора.
Почна да се храни и да гледа телевизия. Изведнъж се чу почукване на вратата му.
Той стана мързеливо и реши да отвори. Малко се изненада от човека, който седеше на прага му.
-Боже, Джимин, изглеждаш ужасно!
VOCÊ ESTÁ LENDO
Do you love me?! «YOONMIN» {СПРЯНА}
Diversos"-Обичам те, Парк Джимин! Мамка му от кога искам да ти го кажа. Обичам те! Джимин просто стана и излезе от стаята. " Където любовта и договорите са на власт. Където любовта е споделена и невъзможна. Където мъката и болката обвземат сърцата на двама...
