Гл. т. Джимин
Той замина... Просто тръгна. Ей така ме остави. Една седмица. Една мъчителна седмица. Той-той просто взе куфара, сбогува се и това беше. Не мога така. Цяла седмица без неговото присъствие. Не. Желая да е тук. Желая да е до мен... Стига. Стига вече.
Сълзи? Защо? Стичат се от очите ми, но защо? Какво се случва за Бога? Обичам ли го? Защо става така? Не и този път. Ще пусна съзлите си, но само този път. Да ще трябва да му кажа, но кога? Охх ами сега? Няма как да сме заедно. Трябва да съобщя на друг човек чувствата си към Юнги, но това няма да ми помогне.
Гл. т. Неутрал
Джимин избърса сълзите си и стана от леглото. Навлече син суитшър върху бялата тениска, взе телефона си и излезе от къщата без нито да съобщава, че излиза, нито да казва, че отива някъде. Сложи слушалки в ушите си, пусна любимата си песен и закрачи плавно по улицата.
След близо 10 минути вървене, той спря пред една голяма къща. На пръв поглед ужасно стара, но отвътре мебелите от изящна дърворезба, стените в преливащи топли цветове, картини, цветя... с една дума - красота. Той закрачи към стълбището, хвана се за парапета и тръгна тромаво по стъпалата. Едно, две, три,..., дванадесет, тринадесет,...., двадесет и шест стъпала. На Джимин тази бройка му бе до болка позната. Знаеше колко са, както знаеше имената си.
Мина по дългия тъмно син коридор и спря пред врата с изваян отпред прекрасен карамфил. Винаги се е чудил защо карамфил? Защо не роза или лале, но уви нямаше правото да задава въпроси. Той плахо почука, а отвътре се чу едно: "Влез!". Това беше. Той бе повече от смел, но отвори и пристъпи напред плахо, като затвори след себе си.
-Джимини! На какво дължа идването ти тук?
-Господарю, а-аз имам нещо да казвам. -Добре до тук със смелостта. Той почна да заеква.
-Нека чуя какво точно иска да ми каже моето меченце.
-Ами относно Юнги-човека отсреща му веднага сбръчи вежди, но очевидно щеше да го изслуша-виж татенце, но аз го о-о-о...
-О-о-о??
-Аз го обичам....
-Моля? -в този момент една ръка се вдигна във въздуха и замахна. В стаята се чу звучен удар. Удар на плесница-Меченце какви са тези глупости. Не говори така,ти обичаш само господаря си!
-Не! Няма да търпя повече. Искам да спрем с това. -Втори удар. В очите на Джимин се заформиха сълзички, но той не им позволи да излязат. Не и сега. Не и пред него.
-Джимини съжалявам, но си изпроси наказание. Ако нещо такова отново се повтори, ще ти отнема нещо много ценно. Ясно ли е?
-......
-ПОПИТАХ ЯСНО ЛИ Е? -Човека отсреща на Чим се развика.
-Да...
-ДА КАКВО?
-ДА,господарю!
-Добро момче! А сега... на колене.
..........................
Малко заинтригувах ли ви? Понееееее милиметърчи? 😂😂 Надявам се ви харесва? Нищо не пречи да гласувате и да пишете коментари! А сега лека нощ меченца. 😈😂❤♥
VOUS LISEZ
Do you love me?! «YOONMIN» {СПРЯНА}
Aléatoire"-Обичам те, Парк Джимин! Мамка му от кога искам да ти го кажа. Обичам те! Джимин просто стана и излезе от стаята. " Където любовта и договорите са на власт. Където любовта е споделена и невъзможна. Където мъката и болката обвземат сърцата на двама...
