... В следващия миг той отвори очи.
-Ю-юнги. Аз-аз не исках да влизам
П-просто обърках стаята и не м-м-можеш да по-помръдна.
Той премахна тънкия плат и стана от леглото. Беше без боксерки. Признавам беше му доста голям и не спрях да го зяпам. Застана пред мен и сложи ръката си на рамото ми.
-Джимин! Аз съжалявам, че трябваше да видиш тази гледка. Просто не мога да понеса, че не можем да сме заедно. Аз не разбирам защо Джимини. - тук е момента, в който той пусна сълзите си и аз моите също.
-Юнги. Аз-аз не исках да те разтройвам. Наистина се чувствам зле, но за сега няма как да се получи. Съжалявам
Излязох от стаята. <<Джимин такъв си глупак. Дали трябваше да му кажа, че го обичам. Да, но ти нямаш смелост, тъпако. Защо си толкова наивен. Дори разплака най-коравия човек, който познаваш. Охх.>>
Отидох в стаята си и заключих след себе си. Легнах на леглото и заплаках. Случвало ли ви се е някога да се чувствате като развалина. Като непотребен за света боклук?
Е на мен напоследък доста често ми се случва. Искаше ми се всичко да свърши. Вече остават точно 2 седмици и ще съм свободен. Нов живот. Нов аз.
°седмица по-късно°
Гл. т. Джин
Както си спях най-спокойно, в прегръдките на моят сладичък Джуни, се събудих от крясъци. Гневни крясъци, гласящи "МАМКА МУ! ". Зачудих се какво става и се измуших от леглото, за да разбера.
Заварих Джимин в хола, клекнал, плачещ над лист хартия. Погалих гърба му успокоително, а той зарида още повече и просто ми подаде листа :
Скъпи приятели
Съжалявам за това, което ще ви причиня, съжалявам, че няма да се сбогува лично, но си тръгвам. Да майната му тръгвам си от тази къща. Остава само 1 седмица и договора ще приключи. Нямаме повече ангажименти, така че мисля навярно, че няма проблем. Съжалявам и знам, че ще ви липсвам, особено на един от вас. Никога няма да призная истинските чувства и това, което ще кажа е просто под влияние на някаква сила, но ви обичам страшно много момчета. И знам, че... един ден съдбата отново ще ни събере. Трудно ми е да го кажа, но... Сбогом!
-С обич: ваш Юнги (стар, мрънкащ дядо)
-Мамка му...
YOU ARE READING
Do you love me?! «YOONMIN» {СПРЯНА}
Random"-Обичам те, Парк Джимин! Мамка му от кога искам да ти го кажа. Обичам те! Джимин просто стана и излезе от стаята. " Където любовта и договорите са на власт. Където любовта е споделена и невъзможна. Където мъката и болката обвземат сърцата на двама...
