ĦɆ Ɨ$ Ⲙ¥ ₳₦₲ɆⱠ

2.

Беше следобед към  пет и половина, а на вън бе тъмно! Кук и Кай чакаха семейство Ким.

Скоро на вратата се звънна и Чон отиде да отвори тъйкато си мислеше, че най-накрая са дошли, но на вратата бе Джимин който си влезе все едно е удомаси.

"Ам Джимине какво правиш тука? Не съм те канил."

Каза му Кук като затвори вратата. Джимин се засмя и след това се настани на големия червен диван в хола на апартамента на Кук.

"Джимин попитах те нещо!"

"Чон днес кой ден от седмицата сме?"

"Петък защо?"

Кук изобщо не вдяваше какво искаше да му каже приятелят му. В момента чакаше други хора, а не му бе до гатанките на Джимин.

"Ох Чон! Днес е петък и всеки петък гледаме хорът филм и се приготвяме за вторника"

Обясни просто Джимин, а в този момент Кук загря и се удари по челото.

Ох как можах да забравя.
Каза си Кук, но бе прекъснат от звънеца. Той тамън тръгна да отваря, но Кай го изпревари.

"Здравейте! Как сте?"

Попита Кай хората които стояха на вратата. Та тези хора бяха двама мъже. Единия бе вчеращтния, а другия бе по-нисък от него, с усмивка на лице, а коста му бе руса. Наистина този мъж беше красив.

Чон дойде при тях и тогава забеляза една малка главичка стискаща ръцете на двамата по-големи мъже. Та това нещо всъщност беше момченце с кафява коса, то бе доста по-ниско от очакванията на Кук.

"Добре сме Кай! А ти сигурно си Чонкук?"

Попита розовокоското като издърпа момченцето пред себе си, а то от негова страна хвана двете му ръце и ги сложи пред себе си.

"Да аз съм! А вие сте господин Ким нали?"

Попита Кук любезно.

"Да аз съм, но ми викай Джин! Става ли? "

" Да разбира се! А ти си Тюхюнг нали?"

"Не това е Таехьонг!"

Каза със същата усмивка Джин. Той бе свикнал да бъркат името на синът му. Все пак си бе трудно за произнасяне и запомняне особено с тея гласни набутани в името. От своя страна детето дори не ги слушаше, а бе заето да оглежда малкия жълт коридор в който се намираше. Ако питате мен точно това правеше и Намджун. Абе не можеш да кажеш, че са баща и син.

Кук забеляза, че детето дори не му обръща внимание и дори не го слуша, но не само той забеляза това. Другия който забеляза, че Те не слушаше, а витаеше в облаците бе Джин.

"Таехьонг отговори на вапроса!"

Каза строго Джин и разтърси леко синът си по рамото. Тогава те се осъзна и погледна нагоре към майка си и момчето което щеше да го гледа.

"Съжалявам омма не ве слушах! Разсеях се!"

Каза леко притеснено малкия Ким.
За пръв път Кук видя дете което не му чи на майка си като крава и даже използва етикет за да говори.

"Те другия път внимавай. Та Чонкук те попита...