Цял ден Кук и Чим обикаляха града, но без успех. Не откриха никъде Тае. Нямаше и следа от него. Все едно се бе изпарил.
"Виж Кук обикаляме от доста време. Ела да хапнем в този ресторант." Кук само кимна и заедно с Мочито влязоха в заведението.
Те се настаниха на една маса и тогава Кук забеляза позната фигура. Той се загледа и разпозна малкото стоящ на една маса но до него седеше непознато момиче. Джънкук стана и се запъти към масата на която седеше Тае.
Когато се приближи видя, че това е наистина Таехьонг.
"Ким Таехьонг какво забога правиш тук" тропна Кук по масата като привлече вниманието на двамата тийнейджъри, които леко се стъписаха.
"Куки" преглътна шумно Те.
"Отговаряй Тае. Попитах те нещо!"
"Ами аз так-к-ова..." започна да заеква Тае. Той бе леко изплашен от случващото се.
Тази глава е кратка, защото вече нямам идея към къде да развия историята. Извинете, но нямам идеи и се чудя дали да я оставя или да я изтрия (пребера в архива).
Кажете вие!
Скоро очаквайте продължение на книгата Outcast (не е моя). Може доста от вас да я знаят. Хдддд.
YOU ARE READING
ĦɆ Ɨ$ Ⲙ¥ ₳₦₲ɆⱠ
RandomТи си откачил! Та той, е само на 14! Не можеш да му го пречиниш! -Права си но той е... -Никакво но! Кук може да те съдят за това! ________________________________________________ 21годишен+14годишeн=приятелство(може би!)