ĦɆ Ɨ$ Ⲙ¥ ₳₦₲ɆⱠ

6.

След около половин час трите момчета най-накрая седяха и вечеряха. Е две от тях ядяха и си говореха доста силничко по всякакви теми, а третия той просто седеше и гледаше купичката си с кимчи (това горе на снимката е кимчи. Кимчито всъщност представлява люто кисело зеле с месо и зеленчуци ако предпочитате) без да обелва думичка. Може ли да се до сетите кой от тях какво правише.
   Таехьонг побутна чинията като остави клечките си. Не беше гладен, нито му се седеше на масата. След няколко кратки секунди той се изправи като бутна стола и така привлече вниманието на останалите.

Другите две момчета спряха да говорят и го погледнаха очудено.

"Не съм гладен"
Каза простичко Те и се обърна с гръб към масата канейки се да напусне помещението, но нещо тежко го спря и върна на мястото му.

"Седни и яж! Ако искаш нещо друго кажи ще ти го направя, но нещо ще ядеш иначе майка ти ще ме..."
Кук говореше на Таехьонг с властен тон който на детето много му напомняше на тона на неговата майка която говореше така ако той не искаше да яде.
   По едно време Кук бе прекъснат от мелодията на телефона му. Той бръкна и го извади, след това направи няколко знака на Чимито и излезе от стаята с бърза крачка!

"Тае моляте ще хапнеш ли заради мен!" Помоли се Джимин. "Знам че Кук те плаши в момента, но и той си има проблеми, а и никога не се е грижил за дете!"

Тае само кимаше без дори да вниква в думите на Джимин. Чудеше се дали е проблем на някого?

||

✧След 30 минути✧

||

Вече трите момчета се намираха в хола и гледаха някакъв мач. На Кук и Чин им бе доста интересно и постоянно крящяха неща от сорта : 'Давай ве!', 'Можеш', 'Подай му ве келеш' и др такива. А Тае само сумтеше.

"Как може да харесват този тъп спорт. Каква е логиката да риташ някаква топка по тревата и да я вкарват в три железни пръстта"

Таехьонг си мърморясваше под носа като си мислише, че никой не го чува.