ĦɆ Ɨ$ Ⲙ¥ ₳₦₲ɆⱠ

10.

Когато Кай спря пред голямата бяла къща, която бе до болка позната на по-възрастните всички слязоха и закрачиха по асфалтираната пътека. От къщата се чуваха чалгарски изпълнения. (Преслава-лъжа е. Това бучеше засега де) Кук си припомни за оговорката си с Кай за последен път и почука на вратата. След секунди на вратата се появи пулу пияно кестенява момиче което се усмихваше без изразно. Личеше си от далеч, че е "леко" дрогирана и съвсем "малко" подпийнала.

"Юнги дойдоха най-накрая" извряка момичето и позволи на групичката от момчета да влязат вътре.

"О как сте банда" провикна се Юнги като вървеше по коридора с бира в ръка.

"Супер сме бро" отвърна Кай като дръпна Тае до себе си, тъйкато момчето пак се бе забляло някъде.

" Кай това дъщеря ти ли е" попита на шега Юнги.

"Не" каза Кай като погледна момчето до себе си което бе леко сърдито от определението което непознатия му даде.

"Ами Чими да не ти е брат?" попита пак Юнг, но получи само едно поклащане на главата в отговор не." Ами тогава Куки да не ти е брат. Ама ти нямаш брат, нито Кай?" започна да разсъждава на глас, ала бе прекъснат.

"Куки го гледа ясно" отвърна леко раздразнено Кай и дръпна Те навътре като остави бавно загряващите си приятели. Не му бе много до техните изцепки тъйкато знаеш, че ще ги слуша цяла вечер.

"Кай кой беше този?" попита любопитно момчето.

"Това е човека който притежава къщата и на когото сме на гости. Сега ела да си вземем нещо за пиене от бара" отговори Кай и тръгна към бара.

Кащата на Юнги бе голяма, а и Юнги беше заможен и на всеки негов купон канеше приятел който да им е барман, но и да се забавлява с тях. Тоезт ако си барман на негов купон хем получаваш заплата, хем са зебавляваш и може тайно да откраднеш някоя друга бутилка лиски без да забележат, тъйкато никой не помни какво се е случило снощи.

Когато най-накрая Кай и Те стигнаха до бара където бе по-тихо от другите места (на които бичеше мазни кючеци), тъйкато бе по-далеч от тонколоните.
Бараманът този път бе Чен-Ли. Той бе добър приятел на Кай от едно време.
"Хей КейКей" каза Чен като се усмихна като видя стария си приятел. "А това малкия ТеТе ли е?"

"Да Чен ние сме" отвърна по-възрастния и се здрависа с момчето.

"Здрасти Чен" каза Те с усмивка.

Всъщност Те познаваше Чен поради простата причена, че той работи в един от баровете на баща му и един два пъти им е идвал нагости.

"И така момчета какво ще пиете" попита Чен.

"За мен една бира, а за Те някакъв сок" отговори Кай.

"Веднага" зае се Чен и след секунди бяха готови с поръчката си. "Заповядай те...."

****
Здравейте хора безценни! Върнах се ето и новата галва. А сега тъйкато обещах нова книга ето я и нея:

Надявам се да ѝ хвърли те по едно око и също очаквайте нови глави и в двете книги съвсем скоро!

В следващата глава бъдете подготвено да видите майкия ни Тае бае в действие!
Чал за сега!