Ти си откачил! Та той, е само на 14! Не можеш да му го пречиниш!
-Права си но той е...
-Никакво но! Кук може да те съдят за това!
________________________________________________
21годишен+14годишeн=приятелство(може би!)
Слънцето изгря одавна, а от младия Ким нямаше ѝ следа. От вечерта не беше се появявал. Все едно бе изчезнал в дън земя.
Тази сутрин в къщата на Юнги бе отихнало. Все още всички спяха. Кой по земята, кой на дивана, кой на масата и столовете. Имаше заспал хора навсякъде.
В цялата къща се разнесе звън на телефон. Някои от хората в къщата се поразмърдаха. Един от тях беше Кук.
Той се огледа за да разбере откъде идва звукът, но скоро осъзна, че това е тефефонът му. Кук го извади от якето си и плъзна желената слушалка.
"Да" каза сънено той.
"Ало Кук как си? Как беше партито? Таехьонг добрели е?" започна Кай.
"Да добре съм Кай и Тае е добре..." започна момчето.
"А така ли? Я ми дай да го чуя"
Кук започна да се оглежда и да го търси, но един спомен от снощи го удари като махмурлук и се сети как малчото бе излязъл сърдит от къщата.
"Кай остави го той още спи!" започна да лъже Кук.
"Добре, но до полувин час го вдигни, за да не закъснее." нареди му Кай.
"Ясно Кай ще го събудя след малко, но сега ще ти затварям, защото трябва и аз да се оправям." смотолеви Кук и затвори без да изчака отговор от другата страна.
Следкато прибра телефона започна да се разхожда....
*** Така съжелявам за забавянето, но ме домързя чесно да си кажа.
Факт: Обожавам лотосите и цветята от този вид.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Сега искам да питам коя корица ви харесва за книгата ми. 1.
