how to be someone else • niall

PART ONE || Учебници, алкохол и силна музика

Правех въртеливи движения въхру слепоочията си. Пръстите ми ги притискаха с една цел – концентрация. Опитвах да запаметя в съзнанието си и най-малката подробност от урока по биология. Очите ми бяха затворени, а главата ми – леко наведена напред. Повтарях прочетеното отново и отново, защото в такива условия беше трудно да се запомни урок. В моята стая си стоях само аз, но в съседната – вероятно имаше зоопрак. Силна рап музика, викове и силен смях достигаха до слуха ми. Не издържах на този стрес и притиснах длани до ушите си, но уви – звуците не ставаха по-тихи.

 -Това трябва да спре! – извиках силно, въпреки, че дори самата аз не се чух.  Надигнах се светкавично от леглото и се запътих към вратата. Отворих я рязко и следващото, което чух бе шумното й затваряне след мен.         

В коридора светлината бе слаба; единственото осветление идваше от малките кръгли лампички. Устремено закрачих към вратата, в края на коридора. Първо се поколебах дали да я отворя рязко и да стресна всички, или плавно да я разтворя, да извикам сестра си отвън и да й прочета едно хубаво и дълго конско, за това как ми е омръзнало от нейните петъчни сбирки. Нямах много време за размишления, затова просто натиснах дръжката надолу. При отварянето на вратата пред мен се разкри обичайната гледка – пияните приятели на сестра ми, мъгла от цигарен дим, полуголи тинейджъри танцуващи на новия хит от „Авичи“. Естествено всеки се бе въоражил с цигара, пламтяща в устата им и по една бутилка евтино уиски в ръка. В тази стая лампата съвсем не работеше, но светлината, която идваше от включения телевизор ми показваше, че Роуз е там, разбира се в ръцете на Найл, който демонстративно показваше сексуалните си желания и възможности. Протегнах ръка настрани и включих осветлението в стаята. “Диджеят“, или както аз го наричах "момчето, което сменя каналите и определя музиката" заглуши звука, всички спряха да се целуват, натискат, пушат, пият, пеят и викат, а вместо това около 30 намръщени погледа се стрелнаха към мен. С точност – 28 погледа, защото сестра ми и гаджето й дори не осъзнаха, че всичко затихна. Те бяха заети да опознават устата на другия. Мълчанието обграждаше всичко като мъгла и после пропиваше във задимения въздух. Колко позната бе тази гледка!         

Аз не бях облечена като другите момичета тук и това правеше впечатление на всички момчета. Това не ме притесняваше, защото повечето нямаше да ме помнят дълго, поради огромната доза алкохол, която бяха приели.