Емелийс е 19 годишно момиче, на пръв поглед обикновена. Живее в Лондон и се опитва да разбере истината, която я мъчи цял живот.
Кийрън е 22 годишен загадъчен и красив мъж.
В тази история няма да се разказва за типичното, невинно и мило момиче и...
Чух телефона ми да звъни. Натиснах зелената слушалка. - Ало? - Емелийс имаме проблем. Някакви се опитаха да влезат в склада,успяхме да хванем няколко. Другите избягаха със спортна кола с номер ********. На пост сме само само петима и не можем да тръгнем. Така че трябва ти да ги поемеш. - Първо, вие къде бяхте през цялото време та го допуснахте?! Второ, от кога почна ти да раздава заповедите и да казваш какво да правя?! Отивам да ги намеря, а до тогава да не сте посмяли да разкарате задниците си от там! Ясна ли съм? - Да шефе.-затворих. Как може да са толкова малоумни, петима човека са седяли и нищо не са правели. Нямам думи за тях. Сега трябва да видя какво да облека по най-бързия начин. Отворих "черния" гардероб, казвам черен, защото вътре има само черни дрехи и обувки. Взех първите неща, които видях:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Взех си пистолета и го закачих на гърба ми под блузата.След това погледнах часовника, беше 04:12. До мойта стая се намира компютърната стая. Влязох в камерите при склада. Запомних как изглежда колата. Сега трябва да я проследя. Добре , проследих ги,сега да вкарам координатите на телефона и да тръгвам. Отидох в гаража и започнах да се чудя с какво да тръгна. Ако съм с мотор ще съм прекалено лесна мишена. За това ще взема кола, ама коя. След две минути избрах едно от любимите ми:
