Емелийс е 19 годишно момиче, на пръв поглед обикновена. Живее в Лондон и се опитва да разбере истината, която я мъчи цял живот.
Кийрън е 22 годишен загадъчен и красив мъж.
В тази история няма да се разказва за типичното, невинно и мило момиче и...
Алармата ме изкара от съня ми. Беше 06:30, Михаела я нямаше в леглото и се зачудих къде е. Станах и отидох в банята. Измих си зъбите и очите. Върнах се обратно във стаята ми, но този път Мишето беше там. - Добро утро. - Добро да бъде. - Къде беше толкова рано? - Събудих се преди половин час и реших да направя палачинки. - Йеее, палачинки! - Ем, няма какво да облека ще ми дадеш ли от твоите дрехи, а кокто и гримове? - Ама защо ме питаш, разбира се. - Мерсии. - Но първо да отидем да хапнем. - Хайде. Слязохме долу и почнахме да се храним. След 20мин. се наядохме. -Леле Михаела колко вкусни ги правиш. - Нали. Мога да изям стотици,ама ще надебялея. - И двете знаем, че това не може да стане, тренираме много. Така чее. - Мда. Има много положителни страни от това да си мафиот. - Мда особено като си дясната ръка на кралицата.-казах и ѝ намигнах-Хайде сега да видим какво ще облечем. - Мда. Качихме се горе и Мишето започна да рови из гардероба ми. След малко си избра това:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
А аз реших да съм така:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
-Михаела колко е часа? -07:30. -Хайде да тръгваме. - Ок, ама с коя кола? - Споко има с коя.-казах и двете се засмяхме.
Добреее сега да видим. Спортна няма да е, мотор не ми се кара. Сетих се. - Михаела къде ми е бебчето? - В долния гараж е. - Офф, можеше по-рано да го кажеш. - Офф, ама не се сетих. - На моменти си ужасна. - Мерси.-каза, а аз извъртях очи Слязох в долния гараж и извадих бебчето ми:
