Unprectable/Непредсказуема

____17та глава___

  Месеците минаваха. Малката растеше и разбираше нови неща. Нямам си идея какво ще стане когато доведе гадже в къщи. Кийрън сигурно ще полудее. Хах.  Днес е сряда и трябваше още преди 10 мин. да съм в склада, но се забавих, защото не си намерих телефона. Изведнъж чух, че звъни от кухнята. Вдигнах:
  - Идвам Викторе!
  - Моля те ела бързо!- чух изстрели и веднага затворих. Взех на бързо един пистолет и се качих в колата. Карах много бързо.
Щом пристигнах веднага затичах към склада. Щом влязох всичко беше тъмно. Вратата зад мен се затвори. Вдигнах пистолета готова да стрелям. Вървях бавно на зад , когато се блъснах в нещо. Извадих телефона си и пуснах фенера. Насочих го към нещото. Щом го осветих, то скочи върху мен. Беше нещо което не е много тежко или поне не си е отпуснало цялата тежест. В този момент лампите светнаха, а върху мен имаше някой с костюм на клоун. Човека се  изправи и ми подаде ръка. Разбира се не я приех. Изправих се и се огледах. Навсякъде имаше балони, маси с храна и алкохол. Човека си свали маската и видях, че това е Виктор. Преди да мога да кажа нещо, изкочиха всички мои близки и приятели(разбира се тези които знаят за професията ми).
  - Честит рожден ден, Емелийс!-Боже! Бях забравила за собствения си рожден ден.
  - Хора толкова много ви благодаря. Честно да си кажа изкарахте ми акъла!
  - Но си струваше.- добави Кийрън и ме целуна
  - Мамоо, честит рожден ден!
  - Благодаря ти съкровище!

Седяхме около 2ч. там и после си тръгнахме, защото щяхме довечера да излизаме. Малката я оставих при майката на Кийрън.
  

       2ч. по-късно 

С Кийрън бяхме готови. Кийрън беше с черни прилепнали дънки и черна риза, а така изглеждах аз:

Какво исках да си покажа татуировките? Като грим си сложих тъмно червено матово червило, очна линия и спирала.

Вечерта мина доста бурно. Хах. Може би се досещате за какво говоря. Но както и да е.
Сутринта се събудих от гадене и веднага отидох в тоалетната. Явно бях събудила Кийрън. Той хвана косата ми, за да не я изцапам.
  - Как си мила?
  - Не знам. Но имам предположение. В най-горния шкаф има тест за бременност, дай ми го.
  - Мислиш, че си бременна ли?
  - Почти съм сигурна.
  - Ама то няма как да стане за седна вечер.
  - Че то само една ли вечер е било.- казах и се засмях, като и той. Той ми даде теста.
След 5мин. беше готов, но ме беше страх да го погледна.
  - Кийрън ела ти да видиш пръв.
  - Дообрее.-щом го отвори се усмихна широко- Е-емелийс, теста е положителен! Пак ще ставам баща!- вдигна ме във въздуха от радост.

                    10г. по-късно.
            Неутрална гледна точка
 
   Времето се нижеше. Анабел вече е на 13г. Отдавна не е малка. Но явно и тя ще върви по пътя на родителите си. Вече стреля перфектно и се бие като възрастен мъж. Идеална е.
Кийрън и Емелийс имат още две деца.
7 годишният Адриан. И 5 годишната Анастасия.
Макар и в опастност да живеят, те остават заедно и се обичат. Минаха през какво ли не. Но, ето че стигнаха до техния край. Сега е време малките да напишат своята история.

КРАЙ

Знам, че края се забави, но случайно изтрих главата. Та това е края на историята на Емелийс и Кийрън. Знам, че е кртака, но нямах идея как да я завърша.Не съм решила дали ще има епилог или продължение. Времето ще покаже. А аз искам да ви благодаря за почти 500те четения. Без вас нямаше да стане реалност. Благодаря Ви много, че бяхте до мен!❤️💕❤️💕❤️