Unprectable/Непредсказуема

_____16та глава_____

Минаха 2 дни от сънят ми. Другите си тръгнаха още на следващата сутрин. Изпитвам огромен страх, че сънят ми може да стане реалност. Кийрън се беше много притеснил за мен.
Сега съм в детската стая заедно с Анабел.
- Мамо, може ли да ми направиш две плитки?
- Разбира се скъпа!-Започнах да я сплитам на две холандски плитки. След малко бях готова.- Готова си принцесо.
- Благодаря мамо! Обичам те!
- Аз също мила!
- Мамо, къде е тате?
- Не знам мила. Предполагам, че си има работа. Защо питаш?
- Ами, искаше ми се да излезем някъде двамата. Като татко и дъщеря. Ти нали няма да ми се разсърдиш?
- Разбира се, че не. Това е толкова хубаво, че искаш да прекарваш време с него. Няма за какво да се сърдя.
- Добре. Обичам те!
- И аз те обичам, принцесо! Сега ще звънна на тате да го видя къде е.
- Добре.

Излязох от стаята и набрах номера му.
- Телефонът на абоната е изключен или се намира извън покритие. Моля след сигнала, оставете съобщение!
- Мили къде си? Малката иска да излезете двамата? А и защо телефона ти е изключен? Както и да е. Обичам те! Обади ми се като го чуеш.
Реших да звънна и на Виктор, но и неговия телефон е изключен.
Върнах се при Анабел.
- Какво стана мамо.
- Ами, има работа. Скоро ще си дойдат. Искаш ли да отидеш при баба и дядо?
- Дааа!
- Добре сега ще им звънна да дойдат да те вземат. Ти си вземи дрешки.
- Добре.

- Здравей, мамо. Може ли да дойдете да вземете Ана.
- Да. Но какво е станало?
- И аз не знам. Телефоните наКийрън и Виктор са изкючени.
- Спокойно,мила. Може да не е нещо сериозно.
- Дано.
- След малко ще сме при вас.
- Добре. Чакаме ви.

Седнах в хола и зачаках.
- Мамо, събрах си неща.
- Браво.
На звънеца се звънна. Отидохме и отворихме.
- Бабо, дядо!
- Здравей малка принцесо.- казаха двамата едновременно и се гушнаха.- Е ще тръгваме ли?
- Да само да си взема раничката.- малката се качи по стълбите
- Мамо, татко искам да сте много наблюдателни. Моля ви дръжте поне един пистолет с вас.
- Добре, скъпа. Ще внимаваме.
Те тръгнаха, а аз седнах обратно в хола.

Седях и чаках близо 4ри часа. На вън започна да се стъмва. Никой не ми е звънял,нито Кийрън,нито Виктор. Започвам много да се притеснявам.
Стана 2 през нощта. Няма да си легна докато не разбера какво става.
Не мина много време и телефона ми звънна. Беше скрит номер.
- Ало!
- Здравей Емелийс. Не се познаваме. Е или поне ти не ме познаваш.
- Защо ми звъниш?
- Това не е правилния въпрос който да ми зададеш.
- За какво ми звъниш?
- Това е друго нещо. Да са изчезвали някои от близките ти.
- Какво си направил с Кийрън и Виктор?!
- Ох, милата. Чак ми стана жал за теб. Не съм толкова глупав. Искаш ли да чуеш близките си? Ето ти ги!