Емелийс е 19 годишно момиче, на пръв поглед обикновена. Живее в Лондон и се опитва да разбере истината, която я мъчи цял живот.
Кийрън е 22 годишен загадъчен и красив мъж.
В тази история няма да се разказва за типичното, невинно и мило момиче и...
Месеците минават, а малката расте и става все по хубава. С Кийрън се редуваме за ходенето ни в склада. Всичко върви супер. Мама, татко и Ан идват постоянно. Емели толкова много се радва на Анабел. Играе си с нея. Кийрън не съм го виждала никога толкова щастлив, аз също съм на седмото небе.
3г. по късно. Анабел вече е на 3г. Говори, ходи и прави много бели. Сега аз и тя седим в хола и си играем. Не знам защо, но от известно време не се чувствам сигурна. Не знам какво става, но ме хваща много страх когато детето е при мен и усетя тази тръпка. Чувството е от горе долу две седмици. От тогава задължително нося по два пистолета в мен. - Мамо! Гладна съм! - Добре,миличка ела да отидем в кухнята!
Качих я да седне на масата. - Какво ти се папка принцесо? - Ами...искам...- тя си сложи пръстчето на бузата като потупкваше. Толкова е сладка!- Искам да ми направиш от твоите сандвичи! От, този големия! - Готов е след малко! Започнах да го правя. Стана много тихо. Анабел не говореше. Чух приглушени стъпки зад мен и веднага се обърнах, държашта все още нож в ръка. - Леле, по-полела! - Кийрън изкара ми акъла! - Миличка, какво ти има? Тези дни си неспокойна!- дръпнах го към мен, за да не чуе детето - От две седмици имам чувството,че някой ни наблюдава. А знаеш, че това ситиво никога не ме лъже. Кийрън страх ме е за детето! - Спокойно! Искаш ли да сложим камери и да ги свържем към телефоните ни и компютъра. И ще сложим камери и вътре в къщата. Във всяка стая. Съгласна? - Да! Благодаря ти!
На следващия ден сложихме камерите. - Е, готово. Скъпа, Виктор ми каза, че другата седмица има нещо като прим на Мафията. Трябва да присъства и Анабел. - Забрави! Тя няма да стъпи там! - Всички от нашите хора ще са там. Няма да я изпуснем от поглед. Наредил съм ако някой който не познават или не трябва да я доближа да действат незабавно. - Ахх. Добре така да бъде. Но! Тя няма да се отдалечи от нас на повече от метър и половина! И това не подлежи на спор! - Ок!- каза той и вдигна ръце в знак, ще се предава.
Денят на приема. Разбрахме, че е имала дрес код. И той бил бяло. Аз пък не исках да сме като всички, за да мога ако стане нещо да различа Кийрън и детето. Избрах да сме в черно. Каква ирония, всичко в бяло само ние черно. Ето как бяхме облечени:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
