Емелийс е 19 годишно момиче, на пръв поглед обикновена. Живее в Лондон и се опитва да разбере истината, която я мъчи цял живот.
Кийрън е 22 годишен загадъчен и красив мъж.
В тази история няма да се разказва за типичното, невинно и мило момиче и...
Когато пристигнахме къщата беше пълна и миришеше на евтини наркотици и алкохол. Когато влязох се насочих към кухнята,за да си взема алкохол. Взех си чаша водка, и почнах да си правя път, за да отида до хола. Тогава някой ме прегърна през кръста, и започна да ме движи в такт с музиката. Малко по-малко ние се отделечавахме от цялата навалица. Започнахме да изкачваме стълбите. Той ме заведе в някаква стая и ме обърна към него. Беше Кийрън. Стъписах се,не знаех как да реагирам. Той ме притисна към стената и започна да целува врата ми и премина към ключицата. Там той направи голяма смучка. - Да се знае, че си моя. - Не съм ничия. - Сигурна ли си? - Убедена съм. Той удари с юмрук стената точно до главата ми. А аз дори не трепнах, той излезе бесен от стаята. След малко се появи Мишето. - Хей какво стана? - Не знам. - Искаш ли да се прибираме? - Да. - Хайде. Прибрахме се. И отидохме в банята да си измием грима. След това си облякохме пижами и заспахме.
Сутринта станах в 10, а Миша я нямаше. На възглавницата имаше бележка-*Любима аз съм в университета ела като се наспиш. Обичам те*- отидох и се измих, след това облякох това:
Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
Взех мотора,защото ме мързеше да вадя нещо друго. Когато паркирах всички ме гледаха все едно съм извънземно. Но не им обърнах внимание и влязох в час.
След часовете. - Емелийс имам голяма новина. - Здравей Михаела,да добре съм,мерси че попита. Продължи сега. - Хаха много забавно,няма що. Както ѝ да е, да се върна на темата. Тази вечер има прием на мафиотите. И ти като кралица на мафията ще си водеща. Трябва да си официално облечена. Още сега отиваме във вас да се оправим. - Ок. В нас: - Емелийс какво ще облечеш. - Не знам. - Хайде да изберем. След 2ч. и 30мин. избрахме облекло и обувки. Остава прическа и грим. Михаела извика някакъв екип за това. След 4ч бяхме напълно готови Аз бях така:
