Емелийс е 19 годишно момиче, на пръв поглед обикновена. Живее в Лондон и се опитва да разбере истината, която я мъчи цял живот.
Кийрън е 22 годишен загадъчен и красив мъж.
В тази история няма да се разказва за типичното, невинно и мило момиче и...
1 седмица по-късно Г.Т.Е. През последните седмица всичко беше наред. С родителите ми си поговорихме много, разказаха ми причината заради която са се покрили. А именно, защото бащата Кийрън е искал да ни убие, знаел е, че аз ще съм заплаха за него за това те са "играли" неговата игра. Не са се качили на самолета, а са изпратили някакви хора които после са скочили от самолета. Та това е накратко. Днес е петък и не знам какво да правя. Телефона ми звънна. Беше Виктор: - Шефе има голям проблем. Липсват няколко пакета от дрогата...-не изчаках да довърши. - Къде бяхте когато стана това?! - Моля те изслушай ме!!! Анабел...тя е...мъртва.-затворих и веднага излязох. Качих се на мотора и веднага тръгнах към склада. Не знам след колко време бях там. Не изчаках мотора да спре напълно, а направо скочих. Влязох вътре, и видях ужасяваща гледката. Виктор носеше Анабел, а тялото ѝ беше нарязано на ръцете. А точно там където ѝ е сърцето имаше дупка от куршум. Застанах на едно място, просто не знаех какво да правя. Паднах на колене, гледайки как изнасят последната ми приятелка на ръце. Мъртва. Аз. Аз съм виновна за всичко. Разплаках се. Не ме интересуваше кой ме гледа, не издържах. Усетих ръка на рамото ми. След това човека клекна пред мен. Беше Кийрън. Той ме прегърна. Дойде и Виктор, ръцете му бяха в кръв. Нейната кръв. И той ме прегърна. Нямам сили вече. Защо убиха нея. Не можеха ли мен да гръмнат. Кийрън ме вдигна на ръце и ме изведе от тук. Сложи ме на предната седалка и ми закопча колана.
Пристигнахме в къщата и той ме изнесе на ръце вкарвайки ме в дома ни. Щом мама и татко ни видяха се затичаха към нас. Започнаха да задават въпроси,но просто не ги слушах. Кийрън ги подмина и започна да изкачва нагоре стълбите. Влязохме в стаята ни. Той ме съблече и ми облече негова тениска и излезе. Продължих да плача в продължение на часове. След това съм заспала.
Събудих се, а навън беше тъмно. Тръгнах да ставам, но ръката на Кийрън ме спря. Преместих я леко и станах. Слязох долу в кухнята. Часа е 04:25. Определено няма да заспя отново. Всеки път в който си затворя очите я виждам. Реших да сготвя нещо. Да знам колко е рано, но това ще ме разсее. Реших да почна с обяда, за да може закуската после да е топла. Разглеждах в някакъв сайт за готвене разни рецепти и избрах да направя салата с авокадо. А за основно тако:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
