Unprectable/Непредсказуема

_____14та глава_____

  Толкова много се радвам, че ще ставаме майка и баща. Все още се замислям какво щеше да стане ако не ме бяха простреляли,но се старая да не се напрягам. Сега аз и Кийрън седим в хола. Аз седнала в него,а той ми гали корема.
  - Моите две момичета. Толкова много ви обичам.
  - И ние теб. Нямам търпение да се роди.
  - Аз също. Трябва да започваме с обзавеждането на стаята.
  - Мда. Искаш ли другата седмица да започнем да в правим.
  - Не. Аз ще започна. Забранявам ти да си близо до боите и тежките неща. Миризмата на боята може да ти навреди, както и ако вдигаш тежко.
  - Еее, моля те де!
  - Категорично не!
  - Стига де! Аз искам да боядисвам.
  - Забрави!
  - Оф.
  - Дано детето няма твоя характер.- каза като прехапа устни.
  - Че защо не. Тъкмо ще се изнесеш от тук и ще стане женско царство.- казах и се засмях
  - Така ли стана! Сега ще видиш ти!
Той ме затисна към дивана и започна да ме гъделичка.
  - М-моля т-те спри. Н-не мога Щ-ще се н-напишкам.- той започна да ме целува. А на мен ми мина една мисъл и се засмях.
  - Какво смешно има? Кажи ми та и аз да се посмея?- каза ми усмихнат
  - Представих си как момиченцето ни ще се роди красива като майка си, с характера на майка си и как като стане на 18г.  ще спорите за гаджета и тя ще ти опонира, че е голяма, но ти ще казваш обратното. Накрая на теб ще ти писне и ще започнеш да я гъделичкаш, за да млъкне.- след като го казах той ме погледна намусено, но после се усмихна.
  - Мда, това ще става наистина.- каза и се усмихна- искаш ли да излезем някъде?
  - Хайде, аз ще се кача, за да се оправя.
  - Добре.

Качих се в стаята и се изкъпах. След това си сложих спирала. Така сега облеклото. Избрах това:

Облякох се по-топло,защото все още е малко студено.Коремчето започна малко да ми личи. Не ме разбирайте погрешно нямам търпение да видя корема ми голям.
Слязох долу и тръгнахме. Първо ходихме на кино, после се разхождахме в парка. Прибрахме се и си направихме вечеря, ядохме и легнахме да спим.
                   1седмица по-късно.
  Днес ще ходим да избираме цветовете за стаята.
Избрахме кремаво кафяво, а мебелите в бяло.

                  2 седмици по-късно.

  Стаята стана страхотна:

                        6 месеца по-късно.
                       Емелийс вече е родила.
    Преди месец станахме майка и баща официално. Имам най-красивата дъщеря. Дори не съм и мечтала, че ще е толкова красива:

Казва се Анабел. Исках да е свързано с нея.Толкова съм радостна.
Сега всички сме вкъщи и си играем с нея.
  - Имам идея. Хайде да наредим разни неща на масата и да видим какво ще хване. Ще гледаме първите три неща които си вземе.
  - Аз съм съгласна.- казах и всички се съгласиха с мен. Сложихме пари, химикал за писателка,обувките за танцьорка, спирала за гримьорка и пистолет,че на къде без него. Кийрън я гушна и я постави пред масата. Тя започна да маха с ръчички. Взе си парите.
   - Умна е дъщеря ми.- каза Кийрън. Второ, обувката. А на трето място пистолета.
   - Знаех си.- извика Виктор
   - И аз си мислех, че ще вземе него.- казах аз- Макар, че не ми харесва много това, ще я обуча хубаво.
Всички се засмяха. Играхме си с нея цял ден и накрая всички останаха вкъщи.

Хора мисля да напиша още няколко глави и да завърша историята, за това главите ще са по кратки.
Съжалявам ако има грешки!❤️💕