Радвам се, че отново се усмихвам, честно липсваше ми. Същото се отнася и за Кийрън.
Сутринта като се събудихме закусвахме и сега седим в хола и гледаме филм.
- Скъпи, чудя се дали да не отида до склада. Не съм ходила отдавна.
- Това ще е страхотно. Виктор много се бешенпритеснил за теб. Ще се радва да те види, както и другите.- каза и се усмихна.
- Добре. Значи аз ще тръгвам.
- Добре аз ще отида до мама и сестра ми да ги видя. И ще им пратя много целувки от теб.
- Добре.- целунах го и се качих в стаята. Изкъпах се и сега да видя какво да облека. Избрах това:Реших да карам мотора. Тъкмо да се кача и Кийрън започна да вика.
- Ти да не си лудаа?!Пак ли искаш да паднеш? Пак ли искаш да седиш в кома?!
- Мили, спокойно. Няма да се случи нищо. А и като гледам няма да вали. Спокойно.
- Не! Слез от мотора и се качи в някоя кола.
- Но...
- Няма "но", слизай веднага!
- Добре. Щом ще си по-спокоен.
-Благодаря! - каза и ме целуна
Аз слезнах от мотора и се качи на кола. Ето тази:
YOU ARE READING
Unprectable/Непредсказуема
FantasyЕмелийс е 19 годишно момиче, на пръв поглед обикновена. Живее в Лондон и се опитва да разбере истината, която я мъчи цял живот. Кийрън е 22 годишен загадъчен и красив мъж. В тази история няма да се разказва за типичното, невинно и мило момиче и...