𝒘𝒓𝒊𝒕𝒆𝒓 •𝒋𝒊𝒌𝒐𝒐𝒌•

3

Чонгкук бе доведен от двама полицаи и предаден на Джимин, който ги увери, че може и сам да се справи с него.

Двамата излязоха, а бившият затворник бе заведен до обикновен бял Мерцедес, изчистен до блясък.

-Нали няма да ме натикаш в багажника? - попита Чонгкук, след като достигнаха колата.

-Не, защо да го правя?

-Защото това е моя работа.

Джимин извъртя очи на безмисленият разговор и отвори вратата, вкарвайки Чонгкук на предната седалка.

Той сам седна на шофьорското място и потеглиха.

Няколко часа път, обратно до Бусан, докато Чонгкук гледаше през прозореца през цялото време.

...

Джимин паркира колата пред имението си и измести погледа си върху Чонгкук, който гледаше къщата в захлас.

-Виждам, че ти харесва. - отбеляза русокосият.

-О да. Явно наистина не си шега работа. - Кук излезе от колата и след като Парк заключи превозното средство, го последва до входа. - Но явно си много смел, че да прибереш убиец у вас. - засмя се той, след като влязоха в коридора.

Огледа се и обърна погледа си към Джимин, който държеше зареден пистолет на нивото на очите му.

-Мислиш, че не съм обмислил всичко? А и ако ме убиеш, какво ще спечелиш? Дадох ти дом, ще ти дам и храна. Трябва да си наистина голям идиот, че да не го оцениш поне малко. - обясни по-ниският и свали оръжието. - Последвай ме.

Джимин се изкачи по стълбите и мина по коридора, спирайки се пред една от стаите. Погледна към Чонгкук и му кимна към вратата.

-Твоя е. - поясни.

Чон отвори вратата и навлезе в стаята. Стените бяха в чисто черно, имаше легло, бюро и гардероб. Както и плазмен телевизор, който бе закачен на стената.

-Всичко е черно и депресиращо. Харесва ми. - кимна Кук и отиде до гардероба, отваряйки го.

За негова изненада вътре бе пълен с дрехи.

-Уоу, уоу, уоу, чакай... Тези дрехи-

-И те са твои. Интернет има доста информация за теб, така че не се притеснявай, би трябвало да ти станат.

-Оокей. - просто отвърна Чонгкук и си избра чифт дънки и бяла тениска.

Обичаше белите тениски.

На тях лесно можеше да различи чия е кръвта.

-Чакам те долу в трапезарията. Като слезеш по стълбите, вляво.

По-малкият кимна и вратата се затвори, оставяйки го сам в новата си стая.

Отиде до прозореца и се опита да го отвори, но безуспешно.

-"значи се е погрижил и за това, а?" - помисли си Кук и отново отиде до леглото си, преобличайки се в по-удобните дрехи, като си наметна и една черна риза над тениската, поради хладния въздух в имението.

След като бе готов, излезе и се запъти към трапезарията.

♛