21 (special chapter)

483 48 4
                                    

Ръце в джобовете, вятърът удряйки в лицето на Хосок. Момчето крачеше по празният път.

Днес не бе видял Юнги да идва към 'работа'. По-големият не бе дошъл и по време на работното време, което подтикна доставчикът на дрога да го потърси на тайното му място.

Старият мост на края на града.

Използваха постройката само когато другите пътища не бяха добра опция. Сега нямаше жива душа.

Чонг извади ръката си от топлия джоб, само за да хване цигарата си с два пръста, отдръпвайки я от устата си. Издиша дима и я постави обратно между зачервените си от студа устни. През нощта бе валяло, което сега бе препятствие за маратонките на момчето, но то решено крачеше към оказаната дестинация.

Не след дълго моста се откри пред очите му и ментовата коса веднага привлече погледа му.

Забърза крачка и не след дълго бе зад Юнги, който безизразно гледаше към водата наоколо.

Подпря едната си ръка на дървото и седна, краката му увисвайки в нищото, до тези на другото момче.

Отново премахна цигарата от устата си, изтръсквайки я във водата, гледайки как димът се проточваше нагоре към небето.

-Какво има? - попита направо. Никой още не бе погледнал един към друг.

-Нищо. Предполагам, че днес просто е от онези дни, когато просто искаш да... - ментавокосото не довърши изречението си. Нямаше и нужда. - Как ме откри все пак?

-Знаеш, че сме заедно отдавна. Така де... Като познати... Но знам кога и къде се криеш. Познавам те достатъчно. - поясни Чонг.

Юнги пусна лека усмивка да пробегне по лицето му. Но главата му остана все така увиснала надолу към водата.

След кратка пауза, ръката на Хосок се откри пред очите му. По-малкият му предлагаше цигарата си.

-Предполагам не си взел за себе си.

Юнги не помръдна за известно време, но накрая желанието надделя и той пое цигарата, поставяйки я между устните си.

-Няма защо. - усмихна се Хосок, поглеждайки го за пръв път откакто бяха заедно.

-Знаеш, че не благодаря на хората. - Юнги издиша дима от фаса си. Още няколко дръпвания и цигарата бе изхвърлена във водата.

Юнги надигна главата си, създавайки очен контакт с колегата си.

-Но все пак... Благодаря ти, Хосок.

Усмивката на Чонг се разтегна повече, а сърцето му ускори ритъма си, чувайки Юнги да го нарича с истинското му име, а не 'Джей Хоуп'.

-Аз също. - отвърна.

-Ти пък за какво? - повдигна вежда Юнги.

-За това, че ме прие когато все още бях в онова състояние... Знам, че ти бях в тежест, но ти все пак ме приюти. - Хосок сведе поглед, спомняйки си за случката.

-Айш... - Мин присегна ръката си и разроши косата на Хоби с усмивка. - Успокой се. Познаваме се отдавна все пак. А и... Сега се реваншираш с цялата тази добре свършена работа. Напоследък печелим повече от преди.

Усмивката на Хосок се завърна, а той вдигна главата си към Юнги.

-Даже мисля, че заслужаваш награда за цялата тази добре свършена работа. - Юнги се замисли, поглеждайки към небето.

-О не не, каквото и да е не мисля, че мога да-

Устните на Юнги спряха тревожното бърборене на Чонг за част от секундата. Очите на Хоуп се отвориха широко, асимилирайки какво се случваше в момента.

Мин задвижи горещите си устни срещу тези на по-малкият, който веднага отвърна на ласката. И изведнъж въздухът стана доста горещ наоколо.

Хосок придърпа Юнги по-близо до себе си, чийто ръце пък бяха намерили място на врата му.

Няколко минути по-късно нуждата за въздух ги отдели. Лицето на Хосок бе придобило чисто нов нюанс на червеното. Щом Юнги забеляза промяната, не успя да се въздържи. Засмя се с глас, свеждайки глава надолу.

Хосок усети в каква ситуация бе попаднал и също го напуши на смях, присъединявайки се към по-големият.

Двамата се смяха известно време, което сякаш бе цяла вечност.

-Сега какво? - попита Чонг когато двамата най-после се успокоиха.

-Сега вече не сме само колеги, предполагам. - отвърна на въпросът му Юнги, изправяйки се.

Подаде ръката си, която Хосок прие, също изправяйки се.

Двамата така и не пуснаха ръцете си. И така продължиха по пътя обратно към работата си.

Не помня дали косата на Юнги наистина беше ментова, но както и да е, не ми се търси.

𝒘𝒓𝒊𝒕𝒆𝒓 •𝒋𝒊𝒌𝒐𝒐𝒌•Where stories live. Discover now