𝒘𝒓𝒊𝒕𝒆𝒓 •𝒋𝒊𝒌𝒐𝒐𝒌•

7

Таван.

Джимин се изправи рязко, което бе лоша идея. Причерня му за солидното време от десет секунди.

Помнеше как бяха в бара вчера с Чонгкук и си изля всичко, след което изпи няколко чашки и... И това е. Нищо друго не помнеше.

Огледа се. Намираше се в собствената си стая, което го успокои. Изрита завивката, поглеждайки надолу. Бе облечен и нямаше и драскотина, което го успокои дори повече.

Явно Чонгкук не си е позволил нищо. Но... Къде е Чонгкук!?

Джимин скочи и излезе от стаята си, изтичвайки в тази, която бе предназначена за бившия затворник. Отвори вратата, но стаята бе празна.

През главата на Парк преминаха доста тъмни мисли, докато не чу звук, който идваше от долния етаж.

Последва звука и слезе в кухнята, където Чонгкук приготвяше кафе.

Брюнетът се обърна, оставяйки чашите на масата. Усети чуждото присъствие и вдигна погледа си, разсмивайки се на мига.

И как няма! Косата на Джимин бе цялата в бели перушинки, бог знае от къде, а лицето му издаваше чисто учудване, което чувстваше, виждайки психопат да му прави кафето сутрин.

-Стига си ме гледал като гръмнат и ела. А, и махни си... Пухчетата. - посъветва Чон след като се поуспокои от пристъпа на смях.

Джимин разроши косата си, за да махне белите влакънца и измина разстоянието от вратата до стола, на който седна. Не каза нищо. Придърпа бурканчето със захар, което стоеше на масата и си сложи четири лъжички в кафето. Обичаше го нетърпимо сладко.

Точна противоположност на Чонгкук, който не си сложи нито една лъжичка.

-Какво ще правим днес? - попита по-малкият след кратко мълчание.

-Ще те изведа за нови обувки. Но преди това няма да откажа една от историите ти. - усмихна се Джимин.

-Двайсет жертви, избирай номерче.

-Деветнайстата. Ще започнем отзад напред. - избра Чим, сякаш не говореше за мъртви хора в момента.

-Излегни се и слушай. - нареди Чонгкук и бавно отпи от горчивото си кафе.

♛