𝒘𝒓𝒊𝒕𝒆𝒓 •𝒋𝒊𝒌𝒐𝒐𝒌•

23

Намджун остана с отворена уста.
Едно на ръка бе колко бе пораснал Чонгкук, откакто се бяха виждали за последно. Второто бе, че сега трябваше да е в затвора.

-Но ти..-

-Преди да започнеш с разпитите. - прекъсна го по-малкият. - какво ще кажеш да пием по нещо в близкото кафене? Тук не е подходящо място за разговори.

Джун млъкна за секунда.

-Нося куфарче с хероин. - поясни след кратката тишина.

-Аз пък съм търсен убиец психопат, но кой го ебе? - с присмех подхвърли Чон и с едно извъртане на пети тръгна напред. - Идваш ли?

Намджун остана на мястото си за известно време, гледайки как по-малкото момче бавно се отдалечаваше.

"Майната му" помисли си и последва Чонгкук.

-

Двамата се настаниха в едно от малките празни кафенета и след като старата дама на касата ги обслужи с кафе за Намджун и портокалов сок за Чонгкук, двамата най-после имаха време да си поговорят насаме.

-Е? Как върви живота? - започна Чон. - Още ли живееш в онази дупка?

-Няма къде другаде да отида така или иначе. - извъртя очи по-големият.

-Ами родителите ти? - Чон снижи глас при споменаването.

-Баща ми си беше все същия. Един ден след поредната си пиянска вечер просто си тръгна и така и не се върна. - Заразказва Джун, отпивайки от горещата си напитка. - Майка ми уж беше "съкрушена" и ми се правеше на света вода ненапита някъде към седмица, но накрая си намери някакъв американец и заминаха за Бразилия още на третата вечер. Дори не се сбогувахме.

-Агх, Намджун. - възкликна Чонгкук. - Съжалявам, но родителите ти са лайна.

-Вярно. Но пък и аз не съм по-далеч. - подсмихна се Ким. - Но стига толкова за мен, дадох ти прекалено много информация. Разкажи как е при теб? Не беше ли в пандиза заради онова момиче?

-Бях. Накратко-купи ме един писател. Сега му помагам с книгата му, в замяна на което ми предлага 'живот мечта'. - обясни Чонгкук, надигайки чашата с портокалов сок.

-Парк Джимин? - позна Намджун, карайки Кук да се задави с напитката си.

-От къде го знаеш пък ти?

-Нищо не остава скрито. Някаква си ви е видяла заедно в някакъв бар и т'ва нещо сега е из цял интернет. - обясни Намджун, показвайки екранна снимка от статията на въпросното момиче.

-И после защо мразя момичетата... - промърмори си Кук под нос.

-Но пък е написала, че си подхождате. - изстреля Намджун, усмивката му разтягайки се.

-Ах, не и ти, моля те. - помоли се Чонгкук, слагайки ръка на челото си.

-Спокойно няма. - засмя се Ким. - просто много хора го казват и сега и това момиче в статията.

-Под много хора имаш в предвид... - Чон не довърши изречението си, надявайки се Намджун да го направи.

-Юнги, Хосок... Сокджин също, както и-

-Чакай! - прекъсна го Чонгкук. - Познаваш този Сокджин?

-И аз се учудих когато той каза, че познава теб. А и е стар приятел на Джимин нали така? Той ми помогна с потвърждението, че наистина живеете заедно.

-Еха. - възкликна Чон. - Светът е малък.

-Говори ми. - извъртя очи Намджун. - Ако се интересуваш, познавам Джин от психиатрията.

-Защо от всички места в Сеул- Чонгкук отново не довърши изречението си.

-Това вече е прекалено лично, Чонгкук. - намръщи се по-големият, но нормалното му изражение бързо се върна. - Аз обаче смятам да тръгвам. - с тези думи се изправи, слагайки няколко банкноти, които бе извадил от джоба си на масата.

-Още един въпрос преди да тръгнеш! - спря го Чон, преди Ким да бе успял да направи и една крачка.

-Питай.

-Как изглеждаш толкова здрав след като взимаш толкова хероин? - пита направо по-малкият.

Намджун се засмя маниерно, слагайки ръката си пред устата.

-Вече отдавна намалих дозите. На път съм да ги спра. Този тук е за сестра ми... В момента ѝ помагам като намалявам и нейните дози, но знаеш... Трудна работа.

-Късмет. - просто пожела Чонгкук, след като бе забелязал посърналото изражение на приятелят си.

-Благодаря ти, Кук. - усмихна се Намджун. - Ще се виждаме. - И така излезе. Не каза нищо повече.

Чонгкук изпи останалата част от сока си и също излезе, решен да се върне у дома най-после.

Погледна телефонът си. Имаше няколко пропуснати от Джимин. Не му се обади, защото се прибираше и без това. Преди да прибере обратно устройството си, погледна часа. Вече три часа бе навън.

Три часа, от които действието на хапчето отслабваше.

Чонгкук усети същото чувство от сутринта. Повдигна му се, но той не си позволи да повърне, забързвайки крачка. Бе близо но в един момент тялото му не издържа и последното нещо, което успя да види преди да му причернее бе фигура на човек, ходеща към него.

♛

Ще редактирам утре.

Здраве да е.

<3!