𝒘𝒓𝒊𝒕𝒆𝒓 •𝒋𝒊𝒌𝒐𝒐𝒌•

9

-Чой Джаксън значи.. - продума Джимин, замисляйки се. - Беше ми трети братовчед. - продължи след като забеляза въпросителното изражение на лицето на убиеца.

-Светът е малък. - заяви Чон. - Но не очаквай да ти се извиня. - предупреди.

-Не се извинявай, беше си боклук и без това. - Парк извъртя очи и отново записа нещо в тетрадката си, но любопитството на Чонгкук отново бе пренебрегнато, защото затвори тетрадката доста бързо преди Кук да бе успял да си помисли да надникне. - А сега отиваме да ти купим обувки, нали?

-Че какво им има на моите? - възпротиви се по-малкият.

-Има петна с кръв по тях, Чонгкук. - просто отвърна Джимин, карайки убиеца да си замълчи.

Изправи се.

-Хайде да тръгваме. - нареди и излезе от стаята, следван от Чонгкук.

-

Разхождаха се дълго, а краката на Чонгкук вече поддаваха.

-Няма ли да се прибираме вече? - попита.

-Избра си само един чифт, поне още един няма ли да купим?

-Един ми стига, господин 'имам много пари'. - скастри го по-малкият. - с всичките тези кинти вместо дрехи и обувки можеше да си купиш три пълни пакета с дрога.

-Не употребявам дрога. - заяви Чим, начумервайки се на примера на Чон.

-И Намджун така казваше. - Чонгкук напълно игнорира въпросителното изражение на Парк. - Ей като стана на въпрос. - очите на Чонгкук светнаха изведнъж. - трябва да посетя дилъра си.

-Чонгкук, ти... - Джимин не благогови да продължи изречението си.

-Айде млъкни и идвай. - Чон тръгна, а Джимин бе принуден да го последва.

-

Влязоха в колата на по-големият. Чим сложи чантата с обувките на задната седалка и запали превозното средство.

-На къде? - попита.

След като адреса му бе предоставен, потеглиха.

-

Спряха колата близо до една тясна улица, през която Чонгкук поведе Джимин.

По-големият хич не искаше да се въвлича в тези неща, но нямаше как да остави Чонгкук сам, дори да иска.

Стигнаха до метална врата, изрисувана с различни графити. Чон почука, а вратата издаде силен звук, под юмрука му.

След минутка вратата се отвори.

Непознат мъж стоеше.

-Юнги тук ли е? - попита Чонгкук.

-Ама разбира се. Къде другаде да е освен в тази дупка. - отвърна весело непознатият и ги поведе навътре.

Стигнаха до малка стая с бюро и куп кутии пълни с... Най-вероятно дрога.

Момчето, което се бе настанило на стола, вдигна очи от телефона си и след като видя гостите си се засмя.

-Чонгкук, това ти ли си бе, отрепко? - попита.

-Същия, Юнги, същия.

Русокосият отново се засмя, а след като се успокои, отмести погледа си и върху другото момче.

-А кой е сладура до теб?

-Парк Джимин. Накратко той ме изкара от затвора. - отвърна Кук, а Джимин си замълча. Чувстваше се като трето колело за момента.

-Тоест, купил те е. - зави Юнги и отново щеше да се засмее, но сложи ръка на устата си и пребори чувството. - Та за какво дойде? Кутиите зад мен са пълни с всичко. От а до я.

-Не, дойдох само да ви видя. Нали сме стари приятели. А, и искам да ме запознаеш. - усмихна се Чон, поглеждайки към непознатият, който ги бе довел до тук.

-Джей Хоуп е това. - просто отвърна Юнги.

-Викайте ми Хосок. - намеси се другият и се усмихна.

♛

Как обичам да спирам главите на възможно най-неподходящия момент :3.

Ако има грешки не ме интересува uwu.

(Credits to the owner of the pic)