𝒘𝒓𝒊𝒕𝒆𝒓 •𝒋𝒊𝒌𝒐𝒐𝒌•

12

-Чонгкуки оппааар! - извика още едно от момичетата в работата му.

Да работиш на бара в стриптийз клуб не беше лесно. Особено ако си Чон Чонгкук.

Нахалницата веднага се набута в скута му и флиртаджийска усмивка се появи на лицето ѝ.

Чон се опита да я игнорира, но липсата на внимание накара американката да стане още по-досадна.

-Слушай, изчезни иначе ще съжаляваш. - предупреди я.

-Татенцето ще ме накаже лии? - изглеждаше пияна.

Със сигурност не беше. Беше просто... Кучка.

Чонгкук се отврати крайно, но реши да отвърне на играта, както и да я приключи много скоро.

-Мхм. Ще ме изчакаш ли в една от стаите за усамотяване след двайсет минути? - попита Чонгкук с чаровна усмивка.

Американката се засмя и кимна.

-Ще те чакам, опар! - и стана от скута му, отивайки обратно по работите си.

-Ъгх, повръща ми се. - изкоментира Чон, а барманът до него се засмя.

-Е недей така, може и да са малко умствено изостанали, ама пак вършат нещо.

Чонгкук извъртя очи.

-Ще ми донесеш ли въжетата от килера? - попита убиецът.

-Наистина ли смяташ да я изчукаш? - попита барманът изумен.

-Не. Ще я поставя на мястото ѝ. Веднъж завинаги.

Момчето зад бара се обърна и влезе в килера, след което излезе с черна чантичка и я подаде на Чон.

Чонгкук от своя страна я пое и се изправи.

-До скоро, Чен.

-Забавлявай се!

-О да. Ще се. - страховита усмивка се залепи за лицето на Кук.

И отиде към 'стаите за усамотяване'.

-

Момичето вече беше там, залегнало на леглото в средата на стаята.

Усмихна се когато видя Чонгкук и понечи да стане.

-Не мърдай. - нареди момчето, карайки американката да се върне в легнало положение.

-Нареждай ми още сладурче! - извика тя и му намигна.

-Затвори си очите. - продължи да нарежда Чон.

А жената слушаше и изпълняваше.

Чонгкук извади въжетата.

-Повдигни си главата.

Момичето се усмихна и си понадигна главата, с още затворени очи.

-Не викай много. - нареди Чонгкук, почти изшептявайки думите.

Уви по-късото въже около врата ѝ и стегна, оставяйки американката неприятно изненадана. Тя отвори очите си рязко, след като въжето се стегна повече, задушавайки я.

-З-Защо? - попита със сетни сили.

-Не си падам по момичета. Особено такива като теб. - призна си Чон с психарска усмивка и стегна въжето повече.

-К-коп-пеле! - успя да скалъпи момичето, преди да ѝ причернее.

Устните и бяха посинели, а изплашеното ѝ изражение си остана перманентно на вече мъртвото ѝ тяло.

Но Чонгкук вече бе свикнал с такива гледки.

Взе ключа и излезе, заключвайки вратата. Клекна, приплъзна ключа под вратата и отново се изправи, тръгвайки към изхода на заведението.

Докато ходеше към вратата се засече с Чен.

-Е, как мина? - попита барманът.

-Супер. Дадох ѝ урок. А сега от теб искам да предадеш на шефа, че напускам. - обясни и се усмихна.

Излезе без да обръща внимание на Чен, който го викаше по име и заливаше с въпроси.

♛