𝒘𝒓𝒊𝒕𝒆𝒓 •𝒋𝒊𝒌𝒐𝒐𝒌•

27 (special chapter)

12 януари, 2013 година.
7:34 сутринта.

Звукът от официални обувки се разнесе из коридора.

Внезапното нарушаване на тишината, създаде смут в стаите, които бяха равномерно подредени по дългият коридор. Всичко бе в бяло.

Казват, бялото успокоява.

Намджун забърза крачка, чувайки виковете, идвайки от стаите.

-Андре, това ти ли си? Андре! - изкрещя една жена.

-Полицай, искам си адвоката! Това мюсли не беше мое! - чу се друг вик, този път от мъж, последван от истеричен смях.

-Спокойно. Всичко ще е окей. - прошепна си сам на себе си Намджун, опитвайки се да не обръща внимание на отчаяните викове.

Не след дълго стигна единствената цветна врата. Без да се колебаете натисна бравата и нахлу в полупразната стая.

Мъжът вътре, вдигна поглед от листите с информация за пациентите в Сеулската психиятрия.

-Чой Сънгче? - несигурно проговори двадесетгодишният Намджун.

-Точно така. А вие трябва да сте новият психолог, съветник, Ким Намджун нали така?

-Точно така. - повтори Намджун.

-Е, информацията, която получих ми показва, че си нов в работата си? - заразпитва Чой, оставяйки формалностите на страна.

-В прав път сте.

-В такъв случай... - мъжът се замисли за секунда, разлиствайки информациите. - Ще започнеш с по-стабилен пациент, за да се... Запознаеш с работата си, става ли?

Намджун мислено си отдъхна, успокоявайки се, че нямаше да се занимава с Андре и мюслито.

-Разбира се.

Шефът на психиятрията измъкна един лист и го подаде на момчето.

-Ким Сокджин, двадесет и две години. - поясни, макар, че това го пишеше и в досието.

Намджун се загледа в снимката.