𝒘𝒓𝒊𝒕𝒆𝒓 •𝒋𝒊𝒌𝒐𝒐𝒌•

28

Момчетата отдавна бяха станали и Чонгкук вече подкарваше колата.

Джимин все още се прозяваше от скорошното събуждане, но се стараеше да ги прикрие максимално.

-Идваме спокойно. - отговори Чонгкук по телефона. - Айде затваряй, че ако ни хване полицията едва ли ще има измъкване. - и с тези думи остави устройството в чантата си.

-

Колата бе спряна пред сравнително по-скъпарски ресторант от подземната дискотечка в която се бяха събрали последния път.

Джимин така и не повдигна въпроса.

Двамата излязоха от превозното средство и след като Чон го заключи, двамата вече крачеха към входа.

Вътре не беше голяма навалица, но не липсваха и гости. Залата бе изпълнена със всевъзможни гласове и от време на време отекваше по някой смях.

Чонгкук мина на чело, оставяйки Чим да го следва по петите. И не след дълго се намериха с дилърите.

Хосок пръв ги видя и усмивката му достигна 24 карата. Юнги от своя страна ги зърна чак когато двамата се настаниха мълчаливо.

-Трийсетте дни минаха, а Чонгкук? - попита Юнги, малка печална усмивка прокрадвайки се на устните му.

Чон въздъхна и кимна замислено.

-Трийсет дена? - побърза да попита Джимин, получавайки кимане, от страна на Хоби, който също искаше да разбере за какво ставаше въпрос.

-Нищо за което да се тревожиш. - въпросът на по-големият отново остана без отговор.

-Имаш прекалено много тайни от мен, Чонгкук. - възмути се русокосият.

-Скоро ще ти изясня всичко, Чим. - увери го Чонгкук и насили усмивка, облягайки лакти на масата пред себе си. - Както и да е, каква е тази напрегната обстановка, дайте да поръчваме и Юнги! - по-големият погледна в посока на Чон. - Игра има ли?

Юнги побърза да махне ръката си, която до момента почиваше върху бедрото на Хосок. Чон бе забелязал тази малка подробност.

Мин погледна в посока на "приятелят си", а Чонг простичко вдигна рамене с кимане.

-Окей слушай, няма да лъжа, защото ако отрека ще е обидно за него. - започна Юнги, но смеха на Чонгкук го прекъсна.

-Значи е вярно! - извика. Добре, че хората наоколо бяха заети със собствените си работи и не обърнаха внимание. - Знаех си, че няма да се задържите така дълго!