𝒘𝒓𝒊𝒕𝒆𝒓 •𝒋𝒊𝒌𝒐𝒐𝒌•

17

Чонгкук влезе в кафенето. Багажа му вече бе в колата, готов да се премести в Сеул. Вече извърши достатъчно убийства в Бусан.

Седна на една от масите, и зачака.

Не след дълго в кафенето влезе и барманът от клуба, с който работеше преди.

-И на какво се дължи неочакваната ти покана? - попита по-малкият.

Чен се усмихна и облегна лакти на масата.

-Става въпрос за убийствата. Всичко знам, малък.

-Наречи ме малък още веднъж и ще навлезеш в списъка ми с жертви.

Чен се засмя надменно.

-Чен, сериозно, страхотен актьор си. Когато работехме в клуба не си и мислех, ще може да си надменен идиот.

-Явно се оказа обратното. Както и да е, не ми се губи време. - отсече барманът. Даваш ми солидна сума и не съм видял и чул нищо. - нареди.

-Ммм, нека помисля... Знаеш ли какво? Изкарай си солидната сума в онази дупка, аз ще си задържа каквото е мое.

-Не бъди толкова стиснат, Чонгкук, Джаксън имаше хиляди долари, а до колкото проучих вече са твои, не мисля да ти е проблем да помогнеш да приятел.

-Ти не си ми приятел, Чени. - присмя се Чон и се изправи. - А сега ме извини, трябва да тръгвам. - и излезе най-безцеремонно от кафенето.

Чен изсумтя и също се изправи, тръгвайки към изхода, след Чонгкук, решен да го последва.

Блъсна вратата и излезе от помещението, спечелвайки си гневен поглед от страна на жената зад касата.

-Не стига, че не си поръчаха нищо, че и ще изпочупят кафенето. - промърмори си под нос тя.

-

Чен се огледа, но от Чонгкук нямаше и следа, карайки го да изрита кошчето до вратата.

Мина с ръка през косата си и извъртя очи, тръгвайки измежду улиците.

Но той не забеляза фигурата, която решено го следваше по петите.

-

Почука на желязната врата, която не след дълго се отвори, а момче с чисто бяла коса се показа. Размениха си няколко думи и влязоха, вратата затваряйки се след тях.

Чонгкук се облегна на стената зад ъгъла на уличката.

Няколко минути по късно барманът излезе, натиквайки пакетчето в джоба на дънките си.

Най-спокойно мина по улицата, готов да излезе на главната алея, но в момента в който подмина ъгъла усети силна болка в главата си за момент, след което потъна в тъмнина.

Тялото му падна на земята като безжизнен чувал с картофи, а Чонгкук го приближи, прибирайки пистолета обратно в малката си раница.

Подритна го и взе пакетчето с бял прах от джоба му.

-Ето защо ми искаше пари, идиот такъв. - каза сам на себе си и захвърли пакета настрани.

-Е, щеше да си умре и без това. - заговори друг глас.

Чонгкук се обърна, виждайки момчето с чисто бялата коса, което го приближи. Явно бе чул шума от изстрела.

-Но ми хареса как го остави толкова безчувствено. Как ти е името?

-Чон Чонгкук, а ти си? - веднага повери информация по-малкият.

-Мин Юнги. Ще наминеш пак нали? И без това напоследък съм доста самотен.

-Всъщност заминавам за Сеул.

-Знам. - Чонгкук повдигна вежда учудено. - Чен говори доста за теб. Та въпроса е, аз също. Имам стари приятели там и ми осигуриха нов склад където да продавам смърт.

Чонгкук кимна одобрително.

-Ще се виждаме в такъв случай. - след кимването от страна на Юнги, двамата си размениха ръкостискане и се разделиха. Чонгкук тръгна към колата си, а Юнги се прибра обратно в стария склад.

И така Чен запозна убиец и дилър, без дори да има такъв стремеж.

♛