𝒘𝒓𝒊𝒕𝒆𝒓 •𝒋𝒊𝒌𝒐𝒐𝒌•

18

-И от тогава се познаваме с Юнги. Приятелството ни продължи, докато той не се върна обратно тук, в Бусан и за това бях на зор да го видя преди няколко дни. - завърши разговора си Чонгкук, натъпквайки последната хапка от закуската си в устата.

Джимин стана и безмълвно отиде в стаята, където стояха записките му. Дочу се писане с молив, след което момчето се върна, кимайки одобрително.

-Стават все по-интересни, но забелязах, че си ги разбъркал. - веднага изказа забележката си Парк.

-Тоест? - не разбра Чон.

-Първо ми беше разказал за момичето, а след това за случката с Чен, НО! Реда излезе, че убийството на Чен е било преди това на стриптизьорката, така като започнахме отзад напред.

Чонгкук се замисли за момент.

-Всъщност си прав. Ама голяма работа! Ще си го дооправиш после.

-Достатъчно честно е при положение, че ти ми поверяваш информацията. - вдигна рамене по-големият. - Та днес смятам да се видя с един приятел, ти ще дойдеш ли?

-Имаш приятели? - попита Чон.

-Грубо. - отхвърли въпроса Чим, начумервайки се.

-Е айде с'я, извинявай. - засмя се Чонгкук, но на Джимин му направи впечатление точно думичката 'извинявай'. Усмихна се сам на себе си.

-Бе простено ти е, айде. Ама отговори ми на въпроса.

-Да, ще дойда. - потвърди момчето, след като порива на смях изчезна.

-Няма да го убиваш. - съвсем сериозно предупреди Джимин изведнъж.

-Само малко?

-Какво по дяволите трябва да означава 'само малко'?

Чон вдигна рамене.

-Нещо като няма, но само ще си го мисля.

-Ъм... Добре.

Чонгкук се изправи.

-Колко часа? - попита изведнъж момчето.

-Имаш два часа.

-Достатъчно са, до после! - извика Кук, излизайки от трапезарията.

-"За какво пък са достатъчно?" - помисли си Джимин с недоумение.

След кратък размисъл остави нещата както са си и влезе в 'офиса' си. Трябваше да започне да работи над проекта, което хич не си бе лесна работа.