𝒘𝒓𝒊𝒕𝒆𝒓 •𝒋𝒊𝒌𝒐𝒐𝒌•

24

-Чонгкук недей умира! Събуди се бе келеш!

Чон бавно отвори очи, виждайки Юнги и Хосок до себе си.

-Събýди се, събýди се! - извика ентусиазирано Хосок.

-Това със сигурност не е рая. - изрече Чонгкук, изправяйки се, подпрян на лакти.

-Ти в рая няма да ходиш още дълго време. - разби му надеждите Юнги. - Няма да отидеш и след това.

-Не ми трябват речи от атеист за рая. - с насмешка изрече Чонгкук, вече чувствайки се по-добре.

-Сега ако ми кажеш, че точно ти от всички хора вярваш в Бог ще те пребия с библия. - заплаши на свой ред Юнги.

-Айде стига сте се набожвали, Чонгкук едва не умря от треска. - Хосок прекъсна сладките приказки на двамата приятели, поднасяйки на Кук чаша с вода.

Чон кимна и пое чашата, отпивайки няколко глътки.

-Сега като си по-добре ни кажи как стана така, че изведнъж падна по средата на улицата? Ако не бях дошъл, кой знае до кога щеше да седиш там кат' чувал с картофи. - започна Хоби, взимайки чашата обратно.

Безразборно я хвърли зад гърба си, стъклото разбивайки се в пода.

Чонгкук не знаеше дали това бе странното или факта, че Юнги не реагира по никакъв начин, сякаш това бе най-нормалното нещо на света.

-Това беше хубава чаша. - просто подметна ментавокосият.

-Ще си купиш нови, а сега тихо да чуем. - скастри го по-малкият.

-Няма много за разказване, сутринта малко се разболях, но след като Джимин ми даде някакво хапче си бях напълно добре. После дойдох тук, проведохме малък разговор с Намджун и на път за вкъщи явно действието е заминало на майната си.

-Където щеше да заминеш и ти, ако аз не бях там. - сбърчи вежди Хосок. - Мислех те за по-умен.

-Не ми говори конско, Хосок, не си ми на нивото. - Чонгкук също се подпали, двамата приемайки боен вид.

-Сбийте се и ще ви изхвърля и двамата! - предупреди Юнги, дръпвайки Хосок за рамото. - Та сега Чонгкук ще си махнеш задника от масата за обмяна на стока и ще се прибереш у вас. Ако трябва и аз ще те придружа.

-Мога и сам да стигна до вкъщи. - Чон се изправи, изтупвайки дрехите си, които бяха покрити в прах от падането по-рано.

-В такъв случай, изчезвай. - Юнги съпроводи момчето до желязната врата, избутвайки го навън.

-Много мил жест за изпращане от твоя страна. - саркастично подметна Чонгкук и след надменната усмивка от страна на по-голямото момче, вратата бе затворена под носа му.

-Идиоти. - прошепна Чон, тръгвайки обратно към вкъщи.

-

Вратата бе отключена, поддавайки след като Чон натисна бравата.

Момчето влезе уж тихо, но от стъпалата веднага се чуха бързи малки стъпчици и не след дълго фигурата на Джимин се показа пред него.

Парк без да се усети за действията си, се хвърли върху Чон, прегръщайки го.

-Знаеш ли как се притесних, малък нещастник такъв? - извика.

Чонгкук не знаеше как да реагира, освен също да увие едната си ръка около кръста на по-големият инстинктивно.

-Спокойно, жив съм все още. - успокои го по-малкият.

Джимин, вече по-спокоен, че Кук не е обратно в затвора, усети допира и бързо се отдръпна.

-Съжалявам за това. - снижи глас.

-Няма нищо, ако бях на твое място също щях да се притеснявам. Все пак и ти щеше да го отнесеш.

-Да... Точно за това се тревожих. - гласа на Джимин се снижи още повече, карайки изречението да остане нечуто от убиецът.

Двамата потънаха в кратка тишина.

-Е обещал съм ти две истории нали така? - разчупи тишината Чонгкук. - Какво ще кажеш да изпием по едно вино и да ти предоставя информацията?

-Звучи окей. - усмихна се Джимин. - Но първо върви се облечи, че целия си в прах. Не знам какво е ставало.

-Дълга история. - отвърна Чон, затваряйки тази тема на разговор.

Чим кимна и изчезна в трапезарията, за да напълни две чаши с висококачествено вино.

Чонгкук най-после затвори външната врата и се качи в стаята си, обличайки се с по-чисти и удобни дрехи.

За част от минутата се върна и навлезе в трапезарията, където Джимин вече го чакаше.

Седна на едно от удобните кресла пред Джимин и взимайки чашата си, пое дъх, готов да разкаже историите.

♛

Нямам какво да кажа освен да оспоря факта, че тази книга май до никъде няма да стигне.

Но всъщност току що видях, че е достигнала почти 900 четения, за което ви благодаря! Не смятах, че ще събере толкова!

<3!