Беше просто чат 🔞

Той

Уха... Просто уха... Музиката беше силна и всички се забавляваха.

-Всички подаръци са събрани в отделна стая. - съобщи ми човека.

-Благодаря. - казах, а човека отиде някъде.

-Ева ето моя. - каза Ейдриън и ми подаде една чанта. Сигурно майка му го е избрала.

-Благодаря ти Ейдриън. - усмихнах се.

Дойде още един мъж.

-Елате. - каза и тръгна на някъде.

Ние го последвахме. Заведе ни на подиум с маса.

-Тъй като сте рожденничка вашата маса ще е нависоко, за да може да наглеждате партито и гостите.

-Добре. Може да сервирате храната и напитките. - обявих.

-Веднага ще съобщя. - каза човека и отиде някъде.

Всички се настанихме. Хората идваха да ми честитят. Последни бяха Ашли, Рита и Ирис. Бяха се облекли като за модно ревю. Вървяха и гледаха наперено. Когато пристигнаха ме погледнаха така сякаш се опитваха да ме убият с поглед.

-Честит рожден ден. - казаха с фалшиви усмивки на лице.

-Благодаря. - казах и се усмихнах.

-Хей Итън. - опита се да го заговори Ашли, но той не я отрази. Продължи да говори с Ейдриън и даже не я погледна.

Те си тръгнаха троснато, а аз и Ема избухнахме в истеричен смях.

-Хайде да танцуваме! - казах на Ема.

-Мързи ме да стана. - отговори ми тя.

-Няма такива. - хванах я за ръката и я издърпах на подиума пред масата ни.

Танцувахме и пяхме малко и седнахме да се храним.

-Всички дойдоха, нали? - попита Ема.

-Ами поне така мисля. - отговорих.

-Най-важното е, че ние сме тук! - каза тя и се засмя.

-Накъде без нас! - и двете се засмяхме.

Продължихме да си говорим докато не изядох всичката храна, която мога. После станахме и продължихме да танцуваме. По едно време дойде още един служител. На служителите тук им личеше, че не харесват много работата си.

-Майка Ви дойде. - съобщи ми човека.

Отидох в другата стая и видях мама. Тя се беше облякла в елегантна, червена рокля идеална за възрастта ѝ. Майка ми винаги е знаела какво да облича. Има идеален вкус за мода. Винаги ѝ съм се възхищавала.

-Къде е тортата?! - казах аз тъжно и изненадано.

-Ще я видиш след малко когато я изнесат. - отговори мама спокойно.

-Ама не мога да чакам!!!

-Много си нетърпелива, но ще трябва да изчакаш. Тортата ще бъде изненада.

-Ама... - възпротивих се.

-Няма ама. Отивай сега да се забавляваш и след малко идва тортата.

Излязох и се запътих към масата. Седнах и Ема ме погледна с надежда. Веднага разбрах какво иска.

-Няма я тортата. Мама не ми даде да я видя.

-Защооо?! - изненада се Ема.

-Не знам. Каза, че иска да е изненада.

-Значи ще е нещо хубаво. Изненадите на майка ти винаги са хубави.

-Ами поне така се надявам.

Щом казах това дойде още един служител.

-Майка Ви каза, че тортата идва.

-Добре. - казах и човека отиде някъде.

Почна песента "Happy Birthday" и аз се усмихнах. Гостите се събраха около масата. През врата влязоха двама човека носещи огромна торта. Сложиха я пред мен, а аз почнах да я разглеждам.

Беше много красива торта. Имаше направени декоративни ноти, имаше поставени малки, красиви цитати, имаше слушалки, имаше малък микрофон, имаше много малки детайли, който бяха типични за мен и аз се впечатлих. На върха имаше трон и момиче с коронка върху него. Когато се вгледах разбрах, че това бях аз. Бях възхитена. Тортата беше уникална.

Мама много се зарадва като видя реакцията ми. Запали свещичките, а служителите снимаха. Пожелах си нещо и духнах свещичките.

Мама си тръгна малко след това, а служителите изнесоха тортата за да я нарежат.

Тогава Итън ме хвана пред всички.

-Ева ти си моето момиче и искам всички да го знаят. - каза той и се обърна към всички. - Ева ми е гадже. - извика, а злобните усмивки по лицата на Ашли, Рита и Ирис изчезнаха.

Те ме погледнаха сякаш искаха да ме изпепелят. Взеха си нещата и излязоха.

-Явно не искат торта! - изшегува се Ема.

-Ами така изглежда. - каза Ейдриън.

Всички се засмяхме. Бях щастлива. Всичко беше супер. Или поне така си мислех. Чух шушукания и погледнах към вратата. Видях него. Беше облечен с риза и джинси. Какво правеше той тук?! Не беше ли заминал. Имах толкова много въпроси. Спогледах се с Ема и не знаех какво да кажа. Той тръгна към нас. Защо идваше към нас?! Какво искаше?! А какво щеше да стане за напред?! Имах толкова много въпроси без отговор...

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Ето още една глава. Надявам се да ви е харесала. Много скоро (надявам се) ще пусна още една. Благодаря за проявения интерес.