Беше просто чат 🔞

Новото начало

Здравейте аз съм Ева Куин и съм на 15 години (скоро 16). Имам най-добра приятелка, на име Ема. Ние с нея сме като сестри. Живея в богато семейство, както и тя, но никога не сме се държали различно с другите, нито те с нас. Същото важи и за родителите ни - те са прекрасни хора и никога не са ни отделяли от другите деца, ами точно обратното - радваха се, че общуваме с тях! Всичко беше нормално, докато не почнах да си пиша с едно момче на 17 (скоро 18). Усещах, че то беше различно от останалите! Но, как да знам дали наистина си пиша с него или с някой друг с негова снимка?! Всичко беше добре, докато по едно време не почнахме да си пишем перверзно... Харесваше ми, но не мислих наистина да правя нещата, който пишехме с него. Реших, че няма да навреди да се поглезя малко, все пак какво може да стане?! Ами нещо наистина стана...
(Момчето се казва Итън)

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

"Хей,ставай поспаланке!" - това е събуждането ми от съобщението му. Чувствам се много щастлива щом го получа!

"Не искам пък!" - реших да се закача аз.

"Не ме карай да идвам, защото тогава няма да станеш😉"

"Оффф, добре де..." - казах победено.

-Ева ела за малко! - това беше гласът на мама, личеше си, че беше нервна, чудя се какво ли има.

"Ще ти пиша след малко - мама ме вика." - съобщих му аз, взех раницата си и слязох долу в кухнята, където нашите бяха седнали да закусват и ме чакаха.

-Ева имаме едни стари приятели и те ще идват в града. - започна тя.

-И ще се виждаме ли с тях? -попитах за да не мисли, че не ми пука.

-Ами всъщност да...И даже ще останат да спят у нас... - заекна мама.

-Добре... За колко дни ще останат? -учудих се аз.

-Ами всъщност ще стоят повече. -отговори тати.

-Оу... За колко?

-Ами не се знае. Ще стоят докато не си купят жилище наблизо. - обясни мама.

-Добре няма проблем, а след колко дни ще дойдат?

-Ами всъщност ще дойдат днес...

-Ами добре...

-Не се притеснявай сигурно ще дойдат след като свършиш училище!