Беше просто чат 🔞

Моментът, в който осъзнах...

Човекът влезе. Беше момче на около 17/18 години. Беше уникално красив, но...

-ХЕЙ! КАКВО ПРАВИШ ТУК! - извиках аз, спрях душа и се покрих с хавлия.

-Ами майка ми ми каза, че ще живеем тук, докато не си купим апартамент. И ми каза да вляза и да говоря с Ева, която предполагам си ти! - обясни той.

-Да аз съм Ева. И да знам за това! НО ЗАЩО ПО ДЯВОЛИТЕ ВЛЕЗЕ ДОКАТО СЕ КЪПЯ! - попитах аз вбесена.

-Реших, че си миеш ръцете. Но щом влязох гледката ми хареса. Защо я покри с този халат? - каза той и се приближи до мен.

Сложи ръката си на кръста ми. И ме погледна в очите. Исках да направя нещо, но бях вцепенена.

-ИЗЛЕЗ! - извиках, когато се осъзнах.

Ударих ръката му, която беше на кръста ми, изблъсках го навън и заключих.

-ЧАКАЙ МЕ В ХОЛА! - извиках за да ме чуе.

Щом чух как вратата се затваря излязох от банята и седнах на леглото. Повторих сцената в главата си отпреди малко и се изчервих. Никое момче не ме е виждало голо до сега. Никое момче не ме е докосвало така до сега. Момчетата, с който общувах са ме докосвали само по рамото, като играем криеница или гоненица. Облякох се и слязох долу. Видях го седнал на дивана, гледащ телевизия.

-Така ти знаеш името ми, но аз не знам твоето. - казах аз и седнах до него.

-Казвам се Итън и ако очакваш да се извиня за по-рано... Няма да го направя. Доволен съм, че го направих и харесах това, което видях. Знам, че и ти го хареса! - каза той с спокоен тон, все едно е нещо обикновено.

-Не очаквам да се извиниш! Не мисля, че е в твой стил! - отговорих аз.

-В какъв смисъл "моя стил"? - попита.

-Ами приличаш ми на онези момчета, който използват момичетата за удоволствие, а и... Всъщност остави... Имаме да говорим за друго! - наистина исках да сменя темата, защото аз самата не знаех дали всъщност е такъв или не.

-Добре аз съм Итън, на 17 години съм и не знам какво друго да кажа. - съобщи ми той.

-Аз съм Ева, на 15 години съм. Сега може ли номера ти и Инстаграма ти. След като ще живеем заедно ще ми трябва нещо, с което ще мога да комуникирам с теб все пак.

Той се засмя. Независимо дали се разбираме или не ще ми трябва начин да се свързвам с него, ако стане нещо. Може и да не се разбираме много добре за сега, но все пак може нещо да изникне и затова.

-На какво се смееш? Просто искам да съм сигурна, че ако ми потрябваш ще мога да се добера до теб! - изсъсках аз.

-Не се смея на това. Просто името ти ми звучи познато. Дай си телефона сега. - каза той и взе телефона ми.

И неговото име ми звучи познато, но не мисля, че може той да е моя Итън. Те много си приличаха, а и днес той щеше да пътува за някъде, но такива неща се случваха само в приказките, нали? Щях да съм напълно сигурна щом той ми даде Инстаграма си! Докато аз размишлявах той влезе в "контакти" и набра номера си и тогава на вратата се позвъня.

-Отивам да отворя. - казах аз и взех телефона си от ръцете му.

Станах и отворих вратата. Бяха моето и неговото семейство. Прегърнах мама и те влязоха.

-Радвам се да видя, че се разбирате. - заяви майка му.

-Хубаво е да се разбирате, като се има предвид, че ще сте дълго време заедно, да се надяваме. - каза мама. Личеше си, че тя не искаше те да си ходят.

-Знаех си, че ще искаш да останем дълго Лили. - каза майка му.

Името на майка ми е Лили. Тя ми каза, че баба я е кръстила на цветето лилия. Името на баща ми пък е Марк. С баща ми винаги са се разбирали, защото и двамата бяха много мъдри хора.

-Приятно ми е да се запознаем. Аз се казвам Анджелина, но накратко можеш да ми викаш Лина, а това е мъжа ми Ерик. - представи се майката на Итън.

-Аз съм Ева.

-Деца вие се качете горе и играйте на нещо, пък в 19:30 ще стане вечерята, ако може слезте по-рано. След нея ще покажем стаите на гостите, за да се настанят удобно и да се чувстват като у дома си. - каза мама, а ние се качихме горе.

Щом влязохме в моята стая се сетих за по-рано и се изчервих.Той седна на дивана, а аз на леглото си. И двамата забихме очи в телефоните си, а той почна да пише на някого. Тогава усетих вибрацията на телефона си. Имах съобщение от Итън.

"Хей, какво правиш. Аз пристигнах." - написа той.

"Ами седях,скучаех и чаках да ми пишеш. Липсваше ми ^-^"

"Ау, така ли. Ако бях там нямаше да скучаеш ;)"

Щом каза това се изчервих.

"Какво щеше да направиш ;)" - отговорих.

"Като за начало скъпа дрехите няма да ти бъдат нужни."

"Оф, каква съм глупачка, ей сега ще ти пиша, че забравих нещо."

Написах това и станах. Отидох до Итън.

-Все още не си ми дал Инстаграма си. - застанах до него и го гледах как влиза в Инстаграм през телефона ми.

Влезе в търсачката и това беше моментът, в който осъзнах...

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Ето още една част. Благодаря предварително на тези, който проявяват интерес към това, което пиша!